В деня на Вяра, Надежда и Любов, своя празник празнува и столицата ни София. Как се е променил обликът на града ни и на някои от най-емблематичните сгради от преди Освобождението до днес?

Най-ранните археологически свидетелства за обитаване на територията на София са от 6-о хилядолетие преди новата ера. През вековете градът е под управлението на Римската, Византийската и Османската империя.

"София е един интересен град с хилядолетна история. Той има едно голямо значение по време на Османската империя, особено през 16 и 17 век, когато се разраства. Белирбейовете на София участват в завладяването на нови земи в Османската империя. Съответно София става богат град, златарски център. По-късно София запада и преди Освобождението той е един малък град от 12-15 хиляди души. Както го описва Иречек - като един мъничък градец с кални улици, с много локви. Всичко това се променя много бързо", разказа д-р Росен Петков, изследовател на книгата като артефакт и колекционер.

Градът е избран за столица на България с решение на Учредителното събрание на 3 април 1879 г. За няколко десетилетия активно строителство градът придобива своя европейски облик. А заслугата е на архитектите - германски и австрийски възпитаници.

"Започват особено в началото на 20-и век да се строят редица така емблематични сгради като Народния театър, като Халите, военното министерство, Централната банка. За съжаление голяма част от тях са унищожени по време на бомбардировките по време на Втората световна война. И също така след това, когато се строи големия комплект от административни сгради - Партийния дом и Министерски съвет - там се събарят много къщи търговски и магазини. Дондуков е бил търговската част на София", добави Петков.

Той ни показва първият пътеводител на столицата, издаден през 1899 г. Любопитни детайли от тогавашното ежедневие на софиянци не липсват - като например кой и кога е можел да използва градската баня.

"Понеделник от 3 часа сутринта до 9 часа вечерта се къпят войниците и арестантите. Вторник и четвъртък от 3 часа сутринта до 9 часа вечерта банята е отворена само за мъже. Сряда и петък банята е отворена само за жени. Събота и неделя банята е отворена за мъже, само че неделя после обяд може да се допусне на по-бедните да се къпят безплатно", казва колекционерът.

Сред картичките и фотографиите на колекционера впечатление правят тези на емблематичния площад Народно събрание.

"За жълтите павета има редица спекулации, че са подарък на Фердинанд, но истината е, че са поръчани от Столична община, подготвени са в Унгария, те са керамични, изпечени са при 1300 градуса. Затова са толкова твърди и издръжливи. Полагането им започва някъде 1908 г.", разказа той.

Петков завършва с позитивизъм и съвет към всички, които обичат столицата.

"София e един все още зелен и красив град и трябва да го пазим такъв", категоричен е той.