От наркозависим до професор: Невероятната история на Джеси Тисъл

Джеси Тисъл от наркозависим и бездомник успява да стане асистент-професор в Йоркския университет в Торонто. През 2019 година д-р Тисъл издава мемоарите си ''От пепелта'', в които описва живота си.

Джеси Тисъл е роден в провинция Северен Саскачеван, Канада. Той е дете на смесен брак между хора с европейско потекло и коренното население на Канада.

Родителите на Джеси се срещат през 70-те. Баща му е бял, а майка му – местна с индиански корени. Заради насилие от страна на баща му, не след дълго семейството му се разпада.

“Майка ми имаше нужда от почивка, така че тя остави мен и братята ми при баща ми. А той беше наркозависим. Бях на около 3 години и половина, беше в деня, в който той излезе, трябваше да се върне с пари за храна, а всъщност никога след това не се появи. Бил е освободен през 1982 за един ден от затвора, за да ни посети, но никога не го направи. Никога след това не се е връщал в затвора и е изчезнал”, споделя Джеси.

Джеси и братята му са взети от социалните служби. Оттам не се обаждат на майка им. Заради произхода си тя се счита за неспособна да отгледа децата си. Така – баба им и дядо им от Торонто ги осиновяват. Заради пакетче кокаин обаче те гонят Джеси от дома си и едва на 20 той остава на улицата.
 
„Спал съм в складове, в метрото, на върха на сграда, навсякъде, където можех да намеря спокойствие. И после просто повтарях процеса отново и отново. Правих това с години“, спомня си мъжът.

Малко преди Нова година се случва нещо, което бележи живота на Джеси завинаги. Двама от приятелите му от улицата убиват таксиметров шофьор.

„Те ме питаха дали искам суитчър, UNLV Джързи, дали искам пица и ми казаха: ,,Можеш да имаш всичко това, ако поръчаш пицата и ако ни осигуриш кола да отидем към западна Канада.''. Аз казах: ''Разбира се!''. По-късно през деня, когато се върнах в къщата на вуйчо си и гледах новините и видях, че е убит таксиметров шофьор от тези двама мъже. Отидох и ги издадох, нещо, което не трябваше да правя като човек на улицата. Тези двамата мъже искаха да ме натопят за това, което са направили, така че когато ги издадох, цялата ми социална среда, всички, които познавах, се обърнаха срещу мен. Аз бях с етикета ''плъх''. Хората ме преследваха в продължение на няколко години. Бил съм бит с бейзболна бухалка, някой се опита да ме наръга в тясна уличка, някои се опитаха да ме накарат да ям неща, които хората не би трябвало да слагат в устата си. Така беше за дълго време, после затихна“, казва Джеси.
 

Краят на уличния живот за него идва след инцидент. Кракът му се инфектира, а той няма финансовата възможност да го лекува.

„Нямах право на достатъчно здравни услуги, за да се подобря и знаех за правосъдната система, за затвора и че там е безопасно. Така че отидох и обрах магазин. Направих го, за да мога да си осигуря място да остана някъде. Започнах да виждам, че в затвора има възможности. Можех да се върна към образованието, да си почина, да тренирам и да имам храна. Затворът беше моят преход вън от този живот, от начина, по който живеех“, казва Джеси.
 
Там той се подготвя за изпитите си, за да се образова. След излизането си от затвора, започва рехабилитация, за да лекува зависимостта си. След рехабилитационния център  попада в т.нар. преходни домове, в които хора като него се подготвят за нормалния живот.
 

„Когато отидох там, си направих „Фейсбук“ за първи път, тогава и за първи път чух за „Фейсбук“. Получих съобщение от момиче на име Луси. Познавахме се от деца. Влюбихме се, говорихме от разстояние за няколко месеца. Тя беше толкова красива. Имаше червена коса, просто прекрасно момиче. Не можех да повярвам, че тя се интересува от мъж като мен. Помня всеки път, когато говорехме по Скайп, имах тази стена с шампоани зад мен, около стотина, имах четки за зъби, паста за зъби, сапуни, всичко, свързано с чистотата сложих зад мен, за да може когато се изправя пред Скайп екрана, Луси да види, че аз съм чист като нея, че съм представителен, защото нямах много самочувствие. Мисля, че проработи, защото я направих своя жена“, споделя мъжът.
 

С помощта на Луси Джеси кандидатства в Йоркския университет и през 2012-та вече е студент там. Започва да учи история на местните хора, за да открие корените си и да разбере себе си. Впечатлена от проект на Джеси, професорка по история го назначава за асистент-изследовател и го изпраща в Саскачеван, за да свърже със семейството си и да напише историята им.
 
„Тя ме изпрати там юни същата година. Майка ми ме чакаше на летището. Тя плачеше, аз плачех. Големи прегръдки. 0Говорехме с възрастни хора, майка ми беше там с мен, така че тя беше моят асистент-изследовател. Направихме едно дълго пътуване и се опознахме“, спомня си Джеси.

Историята на Джеси Тисъл обикаля света. А през 2019-та издава и книга - ''От пепелта''. В нея разказва живота си.  
 
„Не съм мислел, че ще напиша книга. Но сега като излезе, всичко се промени. Тя се разпространи по целия свят, вие сте чули за нея там в България, София, навсякъде. Аз просто я изживях. Исках просто да оцелея и да бъда по-добър човек от този, който бях преди на улицата. Искам хората да знаят, че в крайна сметка контактът с хората е спасението от улицата, от зависимостите. Имаше много хора около мен, които бяха добри с мен, които ме повдигнаха, които промениха живота ми и сърцето ми, за да мога да избера да съм по-добър към себе си“, обясни той.

От бездомник и наркозависим, Джеси се превръща в автор, учен и любящ съпруг. В момента той е на финала на докторантурата си и пише дисертация, с която официално ще стане професор Джеси Тисъл.