Царски дворец, първо планинско летовище за България, първи зимен курорт - безброй са неподозираните истории и срещи, които местността „Чамкория“ крие.
Днес „Боровец“ е на час път от София с кола, но е предпочитано място за отдих от близо 130 години. Сред боровите му гори се крият неподозирани спомени и мигове.
Курортът „Чамкория“ се ражда в края на XIX век, когато жителите на новата българска държава опитват да сближат стандарта си до страните от Западна Европа.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Не са минали и две години, откакто Алеко Константинов създава първото туристическо движение у нас. Именно в тези години, една планинска местност ще остане в историята.
Нашият гид из дебрите на „Чамкория“ е Любомир Николов - експерт от Историческия музей на Самоков. Разходката ни из миналото на курорта започва покрай първите постройки на селището - до бившата местност „Песако“, където се е намирала границата между Княжество България и Източна Румелия.
„Тази постройка, т.нар. ресторант „Чучулига“, е най-старата запазена постройка на курорта. На това място, където са били митническите бараки на Песако, община Самоков решава да направи хотел, бюфет и ресторант и още няколко постройки, които са служили за вилички“, разказва Любомир Николов.
В „Чамкория“ от Фердинанд е построен и дворецът „Царска Бистрица".
„По това време все още в България ски спортът не е бил толкова развит, както и в цяла Европа. Първите вили тогава не са били толкова масивни. Били са главно дървени вили. Вече след зараждането на целия български зимен спорт от 20-те години, започват да се строят масивни вили, които да издържат на тежките зимни условия“, добавя изследователят.
В смутните години между двете световни войни, „Чамкория“ вече излиза от сянката на лятно курортно селище. Започва да се развива зимният туризъм, а софийските семейства все повече искат вили там.
„Началото на 20-те години се свързва с развитието на българския туризъм въобще. Създава се акционерно благотворително дружество за разхубавяване на курорта Чамкория, чиято цел е курортът да се развие на база на другите западноевропейски курорти“, разказва Любомир Николов.
„Чамкория“ от турски означава „борова гора“, името на курорта не се променя до 1942 г., а за самата местност разказва дори великият поет и писател Иван Вазов.
„Църквата зад нас е единствената дървена църква, построена още от 1934 година. Горе-долу по това време започват да се правят индикации за строеж на писта в курорта, която се реализира към края на 30-те години“, разказа още изследователят.
До 1944 година висши държавници имат вили в района.
„Името на цар Фердинанд като лице на българската държава, който в курорта строи четири двореца или ловни хижи допринася много личности от неговото обкръжение да искат да бъдат близо в курорта до него“, обяснява Любомир Николов.
С идването на социализма, курортът се променя. До хижите започват да се издигат хотели, започват техническите въведения, появява се туристически поток от целия т.нар. Източен блок.
„Самият поток от хора, който идва в курорта има нужда от повече хотели. Тогава се строят вили, а от 1950 година вече започват да се строят големи хотели, които започват да събират все повече чужди посетители на курорта“, добавя изследователят.
По времето на социализма страната ни дори се опитва да бъде домакин на Зимни олимпийски игри и именно „Боровец“ е бил сочен за олимпийско селище. От онези планове остават само мечтите и това лого с таралеж, потенциален талисман на зимната олимпиада.
„На Балканите в старите каталози на големите туристически фирми, които рекламират ски спорта единствено фигурират Боровец и Банско, но Боровец е доста по-развит по това време, отколкото Банско. В началото на 80-те години е построена и кабинковата въжена линия, която свързва пистата с т.нар. Маркуджици във високата част на планината“, разказва ни Любомир Николов.
И днес, както в миналото, влиятелни българи се ползват от уюта на курорта. Пример за това е бившата вила на Богдан Филов, която в наши дни беше обитавана от бившия главен прокурор Иван Гешев.