Той набра популярност през 2017 г., когато спечели първо място в музикалния конкурс „Евровизия“. Португалският певец Салвадор Собрал стана победител с песента „Любов за двама“, а неделима част от неговата история тогава беше и влошеното му здравословно състояние – той се нуждаеше от трансплантация на сърце.
Пет години по-късно той е все така известен, а съвсем скоро ще го видим и в България – на джаз фестивала в Банско, който ще се проведе от 6 до 13 август.
Интервю на Кристина Газиева с Салвадор Собрал:
– Как си?
– Много добре. Върнахме от Испания вчера, имахме концерти в Барселона, беше 45 градуса, и сега тук в Лисабон е една идея по-свежо, бих казал. Довечера имаме концерт и тук.
– Имаш концерти почти всяка вечер?
– Да, юли е добър месец.
– Но също и август, защото, доколкото зная, ще посетиш България много скоро. В средата на август. Разкажи ни повече за това посещение?
– Да. Много е интересна историята с България, защото никога не сме били там с групата ми. Но когато пуснахме първата песен от новия ми албум, песента се казва "Кръв от моята кръв"…тя излезе през март 2021 г…И седмица по-късно получих съобщение от Спотифай, което гласеше "Ето тук можете да проверите къде новият ви сингъл е най-слушан в света?" И разбира се, очаквах, че Лисабон ще е първият град, но после мислех, че ще са Порто, Барселона, Мадрид…тъй като пея много и в Испания. Но като отворих класацията и видях: на първо място Лисабон, а на второ място: София! И си казах: Ето това вече е наистина интересно! Никога не съм бил в България, а хората там слушат музиката ми, това е чудесно!
– Доколкото зная, си бил студент в специалност психология, но в един момент сменяш с музикално образование. Кога беше повратната точка, когато реши, че музиката е твоят път в живота?
– Още откакто бях дете, винаги съм пял. В училище винаги ме избираха да пея. Имаше дете, добро във футбола, дете, добро в рисуването, дете, което е гений по математика, а аз бях най-добрият в пеенето! Това е толкова дълга връзка с музиката, че имаше момент, в който отхвърлях тази връзка, казвах си "Не! Може би мога да правя и нещо друго!". Това, което най-много обичам в този свят, са хората и общуването. И мисля, че психологията помага да разбереш хората, да ги докоснеш, но също и да им помогнеш. Затова започнах да уча психология, казах си, че не трябва да завися от музиката , за да си плащам сметките. Но след това направих "Еразъм" в Майорка…учих психология, но музиката продължи да ме дърпа и да ме дъпра. Пях по баровете там, наслаждавах се на музиката и…спрях да посещавам лекциите... така приключих с психологията в третата година от обучението.
– Щастлив ли си с избора си?
– Мисля, че беше неизбежно. Това е любовта ми. Любимото ми нещо в този живот е… да пея.
– Коя е най-голямата награда за теб като музикант?
– Най-голямата ми награда беше конкурсът "Евровизия" - толкова много хора разбраха за мен. Няма друга такава голяма, международна сцена, от която да се покажеш на света. Никой не знаеше името, а ден по-късно всички знаеха как се казвам. Дори и сега, когато пътувам из Европа, хората си спомнят участието ми в Евровизия. Милиони хора. И това е наградата. Обичам да пея, навсякъде!
– Беше ли ти трудно да се откажеш от музиката и концертите през есента на 2017-а година, когаот състоянието ти се влоши?
– Не беше лесно, но в същото време беше невъзможно да продължа. Всъщност... аз се обадих на лекаря тогава. По това време ходих на турнета и в един момент усетих, че не ми стига въздух и се изморявам много лесно. Просто ми беше трудно да си поемам дъх. А вечерта се изморявах дори, докато си мия зъбите. И това беше тази червена лампичка, която светна... беше алармата, която ме накара да му звънна. И той каза, че веднага трябва да ме приеме в болница.
– След успешната сърдечна транспламтация, зная, че лекарите са ти казали да избягваш тълпите и да живееш по-спокоен живот, но май не послуша съвета?
– Имаше период след трансплантацията, в който бях податлив на вируси, и затова. Защото трябваш да взимаш имуносупресори, аз още ги взимам. Така че имаше период, в който трябваше да бъда далеч от тълпи. Излязох от болницата февруари, а през май имах вече голям концерт, а малки концерти имах още през март. Просто не мога да спра да правя това, което обичам.
– Защо нарече третия си соло албум BPM?
– След операцията имах нужда от 2-3 години да се успокоя. Имаше период, в който не можех да говоря за болестта, за сърдечната трансплантация. Не исках да говоря, не бях готов за това. Като започнех да говоря, и ме стягаше гърлото, исках да заплача. И миналата година вече бях по-спокоен и открито започнах да говоря за това, да помагам на други хора, които минават през това. Да говоря за страховете, за болницата, за самата болест. И започнах да пиша песни, да извадя всичко от себе си. А Би ПИ ЕМ, всъщност означава "Удари в минута" – защото песните са моите удари в минута, моят пулс, моето сърце. В болницата…тези удари в минута на сърцето ми се чуваха от монитора през цялото време…и това беше единственият музикален елемент в болницата.
– По-силен ли си сега, жвееш ли на макс?
– Мисля, че винаги съм го живял така. Хората ме питат дали се променяш, когато минеш през подобно нещо. Но…за щастие или не, човек се адаптира към всичко. Научих се да живея с болестта, а сега се научих да живея без нея и да се радвам на здравето. Ето например, всеки път като играя футбол, се радвам, че въобще мога да го правя. Наистина е чудо!
– На корицат ана албума ти, се вижда и белегът от трансплантацията.
– О, щастлив съм, че си го забелязала! Никой журналист не ме е питал това, всъщност никой не е забелязал. Благодаря ти!
– Но защо?
– По време на фотосесията се случи и беше моя идея. Аз по принцип се чувстваш много странно с тялото си, защото то не е най-приятното за гледане с всички тези белези. Дори, когато съм на плажа, слагам тениска, защото не се чувствам комфортно. И по време на фотосесеията просто предложих да покажа белега, защото това е символ. И това някак си беше начин да преодолея това, през което минах.
– Имаш ли послание към хората с музиата, която правиш?
– Опитвам се с музиката си да извадя всяка възможна емоция, която може да съществува в човешкото същество. Обичам да ги разплаквам с емоционална и дълбока музика, но също така обичам да ги разсмивам, да ги карам да крещят от радост. Обичам да изкарвам целия спектър от човешки емоции, това правя на концертите си – разказвам виц и после започвам с най-тъжната балада.
– Даваш емоции на хората с твоята музика, но какво ти дава музиката на теб?
– Тя ми дава…смисъл. Посока. И мисия. Спомням си…когато започна пандемията и спряхме да пеем по концерти, сякаш нямах индивидуалност, просто не бях аз, загубих се. Много странно… не съм себе си, когато не пея и не свиря.
Гледайте цялото интервю във видеото!
