Копривщица е отправната точка за една американка, която избира да остане в България. Пътят на Анджела Родел започва от подбалканското градче и любовта й към българския фолклор. 25 години по-късно тя е един от най-добрите преводачи на съвременна българска литература у нас.
Докато седи на студентската скамейка на 8000 км на запад от каменните фигури на Кирил и Методий, 20-годишното тогава момиче приковава погледа си върху буквата Ж. Така Анджела Родел открива България и нейната азбука. Няколко часа по-късно в славянския хор на университета в Йеил открива и нейната музика, за да я запее красиво.
Отива в Копривщица пред 1995 г. заради събора. По това време е в трети курс в университета и решава, че иска да видя България. Затова печели стипендия за лятото.
"Като се озовах в Копривщица, всички хора бяха в носии. Тези стари хубави къщи, планините, беше невероятно преживяване и аз реших, че искам да се върна за по–дълго време", разказва тя.
През 1997 г. Анджела пристига в България, за да учи български фолклор и етнография.
"Тогава беше съвсем началото на промяната, всичко беше много сиво. Бях студентка в Софийския университет и беше много трудно. Но беше страхотен урок за мен, като млада американка, че ние толкова неща имаме и приемаме като даденост, но те не са даденост, ние трябва да се грижим за тях", споделя Анджела.
В края на годината тя прави избора да остане в България. Има 300-400 долара в банката и никакви планове, но България я привлича неудържимо.
"Трябваше да остана, докато не разбера какво е това нещо", спомня си тя.
Това нещо се оказва силата на думите - от буквата Ж до романите на Георги Господинов, Милен Русков и Вирджиния Захариева. Днес Анджела Родел е най-награждаваният английски преводач на съвременна българска литература в света.
"Като чета една книга, веднага усещам, този глас мога ли да го чувам на английски, как трябва да звучи тази книга на английски, тези герои, този човек, ако го чувам, тогава мога да превеждам тази книга. Има книги, които са хубави, които са страхотни, но аз не съм преводачът за тази книга. Трябва да има някакъв резонанс между мен и самото звучене на книгата", казва Анджела.
Наред с преводите, американката изиграва и главната роля в един от последните филми на Георги Дюлгеров "Козелът".
Освен таланта към думите и киното, в България Анджела намира и любовта. През 2004-а заедно с писателя музикант Иван Христов основават групата "Гологан". Под ритмите на фолклорна музика с английски елементи се ражда и дъщеричката им Керана Христова. Заедно с втория си съпруг – Виктор Тодоров, пък има нов музикален проект "Splendor and Misery", който съчетава тамбура с електроника и поп/рок елементи.
"Мъжът ми Виктор е интересен, защото е полуунгарец, полубългарин и според мен това е много хубаво. Той чисти, той готви, той е готвачът в нашата къща. Няма тези патриархални тежки убеждения. Детето ми сега е полуамериканка, полубългарка. За мен щеше да е много странно да имам дете, което да не е българче, което не сподели с мен този език, обич към музиката. Искам тя да вижда хубавите неща в България, да вижда, че това е много интересен народ с богата история, с богато изкуство", споделя Анджела.
Тя обича не само българските народни песни, но и хората. За нея всеки път, в който усеща движението в синхрони с други хора, е всъщност начин да се усети като част от България, независимо дали се намира в София, в Родопите, или в някоя кръчма.
