Група ентусиасти, свързали живота си с Черно море, се е захванала с амбициозната задача да даде нов живот на легендарния моторен български кораб „Атанас Димитров“.
Вече близо 15 години плавателният съд е изведен от експлоатация, а такива кораби имат само една съдба – да бъдат нарязани за скрап.
Корабът „Атанас Димитров“ е един от четирите 150-местни хидробуса, проектирани във Варна и построени в Бургас през 1969 г. Докато другите три се използват за превоз на пътници, този е бил правителствен. Плавал е за нуждите на тогавашния елит.
„Първите мъже на комунистическата партия са имали достъп. Има мебели, килими, окачен таван и ламперия, включително стари документи. Разбира се, тук, където е бил Живков, има и легло“, се казва в кадри, заснети преди интериорът на кораба да бъде премахнат.
„На кораба е сключено споразумението за включване на България в международната система ИНМАРСАТ и правото българският флот да използва съветските спътници“, сподели Александър Тодоров, собственик на кораба.
Историята на кораба е преплетена и с други значими събития. На 8 септември 1976 г. на лятната носова палуба на кораба Тодор Живков наблюдава откриването на Аспаруховия мост.
Като всичко, така и корабите имат своя неизбежен край - на корабни режища, където те биват нарязвани на метален скрап. „Такава със сигурност щеше да бъде съдбата на „Атанас Димитров“. Аз и моя екип решихме да му дадем един достоен край“, обясни Александър.
Корабът ще поеме към дълбините на Черно море, превръщайки се в най-големия изкуствен риф край българското крайбрежие.
„Ще дава данни в реално време чрез различни технически средства за състоянието на морската среда в района, в който той ще бъде потопен. Дъното на Черно море можете да си го представите просто като една пустиня, а потопяването на „Атанас Димитров“ около него ще създаде на практика един оазис“, смята Александър.
За да стане това, първо от вътрешността на кораба трябва да бъде премахнато всичко.
Интериорът вече го няма. В момента студенти от Висшето военноморско училище разглобяват машинното отделение, докосвайки се до двата мощни 60-годишни немски дизелови двигателя от една изминала епоха, които няма къде да видят занапред.
„Работят по същите принципи и закони на четиритактови, двутактови двигатели, които са и в момента в експлоатация в съвременния флот“, каза гл. асистент д-р Димитър Попов, преподавател във ВВМУ.
Екип от водолази търси подходящо място край Варна за потопяването на кораба. Трябва да се случи на дълбочина от поне 25 метра и извън активните плавателни пътища.
„Дъното са предимно тинести пясъци и това предполага, че корабът за съжаление ще започне да потъва с времето, а ние все пак искаме това, което направим, да го оставим за поколения напред. Така че търсим грунт, който да има товароносимостта, която ни трябва“, обясни водолазът Светослав Иванов.
След като бъде избрано мястото, предстои дълга административна процедура по съгласувания и разрешения.
„Броят на институциите, през които трябва да преминем, е над 12-15.. Пътят определено не е лек, но може би водеща мотивация за нашия екип е нашата любов към морето“, коментира Йоана Николова.
Проектът за нов живот на кораба се финансира чрез дарения, а плановете са да бъде потопен през следващото лято.
























