Вярващи спасяват храма на бившата духовна семинария при гара Черепиш. В него са се черкували и са се учили на служение хиляди свещеници по времето на комунистическия режим. С идването на демокрацията православният комплекс запада, подложен на разруха и разграбване.
В едно от най-красивите места на България – край гара Черепиш, до известния едноименен манастир – кипи усилен труд. Духовници от три епархии – Ловешка, Врачанска и Софийска, и техни събратя по вяра възстановяват един от малкото храмове у нас, издигнат между двете световни войни.
Там преди век първо е имало училище за свещеници, а след 9 септември е заточена прокудената от столицата Духовна семинария.
„Този храм беше с най-изрядното богослужение през комунистическия период в цяла България, защото тук имаше богослужение сутрин и вечер. Това е църквата, в която има най-силна молитва между 50-а и 90-а година. Има 40 випуска, които са завършили на гара Черепиш, ние отдавна плачем за това място“, казва с доц. Павел Павлов, преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Сред хилядите възпитаници на семинарията в Черепиш е отец Емил Якимов, който постъпва там през 1982 година.
„Не става въпрос за нещо материално, тук става въпрос за нещо духовно, което възстановяваме, тъй като ние тук сме получили своята вяра. Аз, честно казано, когато дойдох тук на 14 години, въобще не бях влизал в църква, тук Бог ме доведе и вече 40 години съм в църквата“, обясни с отец Емил Якимов, Етрополски манастир.
Сега отецът, който е свещенослужител в Етрополския манастир, помага за спасяването на своя първи храм, изоставен в края на миналия век с връщането на Семинарията в София.
„Беше така обрасла, минават коли по пътя и не могат да видят, че тук има църква. Най-лошото, което се случи, че плочникът, който обикаляше църквата, бяха измъкнати плочите. Оказа се, че били от някакъв много ценен врачански камък, който бил много скъп.
Мечатат на доброволците, повечето учили в Черепиш, е един ден изоставеният храм, чийто патрон е свети Климент Охридски, да стане отново действащ.
