Незрящото семейство Калинка и Виктор Асенови изкачиха 5000 метра в Непал.

„Направихме го, за да проверим височинната си поносимост и тази на кучетата и да направим нови контакти с нови хора”, казва Виктор.

Калинка и Виктор виждат света през сърцата и уморете си. В края на месец април те се отправят за 20 дни към сърцето на Непал - планинският масив Анапурна. Тяхната цел – едно от най-високо разположените езера в света – езерото Тиличо.

През 2017 г. двамата си казват "Да” на връх Мусала. Година по-късно вдигат приказна сватба в София. Оттогава те си обещават, че заедно с верните им спътници – кучетата Карма и Идалго, ще покорят света. И го правят.

„Кацаме в Катманду. В първия момент си казвам, боже това място го познавам – точно това ми беше реакцията. Толкова много пъти го бях сънувала, че ми беше вече абсолютно все едно си кацам на Софийското летище, а пък Виктор каза:  „А това мяза на автогарата в Бургас”, разказва Калинка.

Преди да се изкачат до езерото Тиличо, те успяват да се потопят за ден в непалската култура. Една от големите изненади за тях в непалската столица е животът на незрящите там.

"Да се оправяш в Катманду сам, без куче -  само с помощта на бял бастун - за мен това е един голям стимул, че ние можем да се оправим навсякъде. Това, което ми направи впечатление е, че някак си те не са затворени, както средата там предполага, че е неуредена. Ние тук все мрънкаме – светофара не ми пищи, автобуса не ми говори, а там няма нищо, там няма и пак се оправят." - споделя Калинка.

Калинка и Виктор се движат в пълен мрак, но какво е да усетиш, да помиришеш света от 5000 метра височина.

"Първата ми мисъл беше – егати аз мога и още. Много ми е ниско тук." - смее се Калинка.

"Искаме да сме близо до планината - такава каквато е, не искаме да сме някакви "теристунгери" (туристи), които спят по хотели и чакат на готово някой да им прави нещата. Не това е нашият път" -допълва още тя.

Младите планинари описват първия им досег до хималайския масив Анапурна като мигновено влюбване.

"Любимият ни момент остава височинният лагер. Моментът след като осъзнахме, че пред нас тепърва има много върхове. Нощта, в която бяхме само ние с кучетата  - всички спяха. Моментът, в който превръщаш мечтата в цел. Това се случи в височинния лагер – точно през нощта – може би това е най-силният ни момент." - разказва Калинка

"Беше интересно цяла нощ да слушам лавините, които падат в далечината. Мислех си и си казвах - сигурно някой ден ще се кача много по-високо и ще мога да видя наистина истинската планина, с нейните предизвикателства." - допълва Виктор

Двамата  доказват, че силата на духа може да те отведе отвъд границите на възможното.

"Това е начин на живот, начин на мислене. Дава ти стимул. Искаме да пътуваме, да опознаваме, да проверим до къде стигат нашите възможности. Човек трябва да изследва границите си и тези на света. За мен да изследваш те прави истински жив." - споделя Калинка

"Когато ти изследваш твоите граници, ти всъщност ги разширяваш, ако не се опитваш да ги прекрачиш, те ще си останат на едно място." - допълва Виктор