В рубриката „Насреща с Петя Дикова“ за първи път историята си разказва една митична принцеса, родена в България, и станала част от висшето общество на Виена – Теодора фон Ауершперг. Тя е дъщеря на принц Антон Франц фон Ауершперг, най-малкият син на принц Едуард фон Ауершперг и графиня Софи Клам-Галас.
– Добре дошли в България. Каква е връзката Ви с нашата красива страна?
– Връзката ми с тази красива страна е, че аз съм родена в София. Нямах шанса да отрасна тук, но моите корени тръгват от България, майка ми е българка. Предполагам, че нося някои славянски или български черти в характера ми. Нося ги в сърцето си, през каквото и да преминавам. Така предполагам. Удоволствие е отново да съм тук, да се срещна с българи и да си поговоря с Вас за всичко, което бихте искали да знаете.
– Имате ли някакви спомени от България? Какво знаете а страната ни?
– Била съм много малко момиченце, когато съм заминала, но имам спомени. Майка ми имаше двама братя. Единият от тях беше директор/режисьор на цирка. И когато бях на 3-4 години, леля ми и чичо ми ме взимаха по турнета из България. По време на тези пътувания живеехме както се живее в пътуващ цирк – най-щастливите ми спомени и първите ми запознанства с животни са оттогава. Тогава другарчето ми за игра беше едно шимпанзе. Това е един от най-хубавите ми спомени и винаги се сещам за него.
– Разкажете ни за Вашия баща. Какво се случи с Вас след като напуснахте страната?
– Отгледана съм в Австрия в много нормална семейна среда. Мога да кажа, че имам двама бащи – в началото бях отгледана от така да го нарека – българския баща, но по-късно научих кой е истинският ми баща. Понякога събитията в живота ни се подреждат като на кино, като в сценарий от филм. Запознах се с другия баща и имах избор дали да нося неговото име. Така и направих. Като всяко друго момиче или всяка друга жена бях любопитна да науча какво е да бъдеш принцеса. Реших, че ще отида да открия какво представлява този свят.
– И какво открихте?
– Открих, че ако искате да дефиниция – принцеса може да означава или дъщерята на принца, или съпругата на принца. В моя случай – аз съм дъщеря на принц. Самото име носи много история. То е едно от най-старите аристократични имена в Европа. През годините, фамилията е дала много лидери, политици, монарси, но… Има голямо но, в модерните времена, откакто няма вече монархия, бих казала, че една принцеса вече трябва да представлява нещо различно – тя трябва да олицетворява достойнство, смирение – качества, на които можеш да се научиш единствено през житейски опит. Тук изключваме арогантността и това дали си по-добър от някой друг. Ако искаш да използваш титлата и привилегиите, мнението ми е, че трябва да ги използваш за нещо добро и градивно. Трябва да откриеш таланта или дарбата си, които да дариш на света. И да служиш за пример. Това е, което аз научих за кралския живот. Трябва да дадеш кураж на жените винаги да са с високо вдигната глава, да се борят, да са горди, ако паднат, да станат, ако короната се е наклонила, премествате я в правилната посока отново, изправяте я, слагате червило и продължавате напред. И служите за пример.
– Как се става принцеса? Или по-скоро – какво се иска, за да станеш принцеса?
– Опит, житейски опит и то невинаги от хубави преживявания. Винаги съм била приключенец – винаги съм била самоусигуряваща се, имала съм различни бизнес начинания, невинаги успешни, невинаги всичко е вървяло гладко, просто защото си принцеса. В живота си съм имала много моменти, в които не съм била на върха, а обратното – и съм се чудила накъде да поема, как да изкарвам прехраната си. Невинаги аристократичното име идва в комплект с много пари. В много случаи в наши дни това не е така. Аз не съм в английския кралски двор. Нося много традиции и отговорности, свързани с дейността ми, защото мога да привличам внимание към каузите ми, защото хората са любопитни. Това обаче не означава, че всички ме харесват. Има и завистници. Да, от една страна това име е привилегия, но от друга страна си малцинство сред милиарди хора. Семейство Аугсбург са около 200 души по целия свят, така че ние сме много рядка порода. Това ни разграничава, понякога прави хората завистливи и те започват да си измислят истории каква съм или каква не съм. Имат очаквания и фантазии, които не са верни. Аз съм много скромна жена.
– Кой е най-големият мит, свързан с Вас? Кое е най-голямото погрешно схващане, свързано с Вас или кралския живот?
– Живея нормален живот и винаги се боря за това, което искам. Колкото повече години минаваха, ставах все по-скромна, защото ми се случваха много разнообразни събития. Така научих, че има два пътя в живота – или да станеш кисел арогантен и нехаен, или да станеш любящ и да откриеш смисъла на живота, а това е любовта и грижата за другите. Смисълът на живота е в това да си мил, да си приятел. Това искам да олицетворявам и аз.
– Вие в замък ли живеете и можете ли да сте принцеса ако не живеете в замък?
– Ами да, аз съм принцеса, която живее в апартамент. В момента живея във Виена. Със съпруга ми имахме хубава къща в Щатите, която не беше замък, но винаги сме имали хубави къщи, с всички удобства, типични за американския начин на живот. Но преди няколко години се наложи да се прибера във Виена по лични причини. И сега живея в блок, също като много други принцеси. Не всяка принцеса живее в замък. Както знаете, в Австрия голяма част от аристокрацията сме лишени от имотите си, от замъците си, да, някои притежават, но семейство Аугсбург – не. Всички замъци на семейството са публична собственост. Нося историята и привилегиите със себе си и се опитвам да ги използвам за добро.
Цялото интервю на Петя Дикова с принцеса Теодора фон Ауершперг – гледайте във видеото!
