Скулпторът Живко Седларски прави рокли от камък. Той изгражда женски образи от неръждаема стомана и превръща грациозността на женското тяло облечено в рокля във вечен силует.
Изяществото на роклята погалена от лекия вятър е нещо, което никой не би предположил, че може да бъде пресъздадено от камък. Твърдият материал е специалитета на Живко Седларски, а нежността на творбите му идват от неговото вдъхновение - жената.
Днес Живко Седларски е известен с това, че прави скулптури във формата на рокли. Но не винаги е било така. Кариерата му започва трудно в едни времена, в които да се издържаш от изкуство е почти невъзможно. Така заедно със семейството си той заминава за Франция.
„Това беше единствената възможност да се занимавам със скулптура, да замина някъде, там, където ще имам повече възможност да работя и да продавам отначало много трудно. Дори това, което не исках го направих-намерих си работа, може би късметът ми беше, че си намерих близка до моята работа - реставратор на културни паметници, бях каменоделец, но поне работех с камък. Аз, отивайки в Рен, там, където живея, опитах да намеря колеги. И точно те ме хванаха и ми подадоха ръка. Един живописец ме заведе в асоциацията на скулптурите и така започнаха първите изложби, първите участия. Аз самия търсех контакт с галерии и така постепенно се задвижиха”, разказва скулпторът.
Преди 10 години Живко Седларски прави неочакван обрат в кариерата си. Започва да прави скулптури във формата на рокли. "Дъга в нощта" е първото произведение излязло от ръцете му. Тя се намира в замъка Боаги във Франция. Висока е 3 метра и 20 сантиметра, а правенето й отнело на Живко Седларски 18 месеца.
„Роклята стана неочаквано, не бях подготвен за това. 2008 година ме поканиха да участвам, да създам една скулптура за един парк. До тогава правех дървета от стомана и те може би и за това ме поканиха, защото очакваха, че ще направя едно дърво и за техния парк. Поканиха ме да ми представят мястото, аз пък, като отидох там, видях моята бъдеща скулптура, която беше рокля. Може да не повярва някой, но беше видение. Върнах се в ателието и започнах да рисувам, това, което ми се привидя тогава”,разказа Живко.
Той обясни, че възложителите не са били разочаровани, а са посрещнали роклята с възторг.
Собственикът на замъка не само харесал скулптурата "Дъга в нощта", но и поръчал още 4 рокли. От тогава до сега вече 10 години роклята е отличителният белег на Живко Седларски не само в Европа, но и в Азия. Уникалните му скулптури пробиват в Китай, където прави вече няколко проекта. През 2019 година скулпторът ще рисува върху 2 пешеходни тунела дълги 70 метра. Така неговото име и изкуство ще останат увековечени в архитектурата на град Суджоу, Китай.
„През 2011 година участвах в европейска изложба в Китай. Тази изложба беше представена в 8 китайски музея. Суджоу е северозападно от Шанхай, на 90 км. Някой ме е забелязал и ме покани да участвам в една надпревара за един парк близо до бреговете на езерото на този град. Две скулптури от моя страна, които спечелиха, след това още една трета и четвъртата ми поръчка: Можеш ли и да нарисуваш нещо на стената и пред мен се представи това предизвикателство да се докажа като рисувач. Фреското ще бъде в два пешеходни тунела, които излизат в основата на най-големия небостъргач в Китай, който сега в момента е в строеж - 729 метра”, каза Живко.
Скулпторът е щастлив, че някъде там ще го има и неговото име, което за него е успех и за България.
За така нареченият "критичен" българин Живко Седларски е непознат творец, но това не го притеснява.
„Може би ми помага това, че съм българинът от Франция. Не ме познават като име. Много хора ми казват, че за тях съм неизвестен, но факт е, че идвам от Франция, че там съм успял и това, че последните 6-7 години от Китай ме избраха, там имам доста неща направени. Това тежи при решението на българския клиент в моя полза. Тук българите като разговарят с български автор, който живее във Франция, търсят някаква сянка, отпечатък от българската традиция. Дали съм запазил нещо българско, което съм занесъл там. В началото имах един такъв посетител на ателието, който няколко пъти идва и един ден дойде и ми каза: ти вече не си само български скулптор. Аз живея и творя там, но и следя какво се излага в галериите, може би по тихия начин, идеите са променили моето мислене”, коментира скулпторът.
