„18 февруари е по-вярната дата за отбелязване на гибелта на Васил Левски. Разликата между стария и новия стил за XIX в. е само 12 дни, което означава, че като прибавим към 12 дни от 6 февруари стар стил – става 18“, обясни в предаването „Тази събота и неделя“ историкът проф. Пламен Митев.
„За съжаление в началото на миналия век, когато в България се приема Григорианският календар, е допусната една грешка, защото за XX век разликата между новия и стария стил е 13 дни“, уточни той.
„Екзекуцията на Васил Левски е насрочена в пазарен ден в Османската империя. Такава е била традицията – да се изпълняват публичните екзекуции в пазарен ден, за да може да присъстват повече хора и да се предизвика страх у християнското население. От всички документи от съдебното дело е ясно, че за Високата порта Васил Левски е политически деец. Те са държали наказанието да се извърши публично. Другата смъртна присъда на Димитър Общи за обира на пощата в Арабаконак е изпълнена в непазарен ден, защото самата централна власт не го е възприемала като важна фигура“, допълни проф. Митев.
„Спорно е дали Васил Левски е допуснал грешки, или действията на полицията са били ефективни. Турската агентура е била много ефективно действаща. Властта взима адекватни мерки и дава добро заплащане за информация. Още месеци преди тези драматични събития властта вече е следяла стъпките на Левски. Били са придобити около 60 негови писма“, добави той.
„Става дума за шпиони. Разполагаме с един доклад на управителя на Дунавския вилает Ахмед Хамди паша от 16 септември 1872 година – шест дни преди да се извърши обирът. Докладът е до тогавашния велик везир Мидхат паша. В него откриваме информация как властта вече е наясно къде какво комитети има – в София, в Ловеч, в Габрово и др. За да се предотврати вероятно въстание, Хамди предлага да се отпуснат средства за агентурна мрежа и да се подава навреме информация за плановете на революционната организация. Агентурата е работела ефективно, защото е високоплатена. Споменава се 3000 гроша месечно. Годишната заплата на един добър учител е била до 15 хиляди гроша. Две от писмата на Любен Каравелов, изпратени до Левски, попадат първо в ръцете на властта, преведени са на турски, изпратени са до великия везир, преди да стигнат до Левски“, каза още историкът.
„Разполагаме с много негови писма, в които споделя, че е обект на преследвания. Още от 1869 г. непрекъснато попада в полезрението на полицията. Не е очаквал милост. Левски е наясно с наказателния закон. Димитър Общи се е надявал на милост и вероятно затова така се държи. Той се е надявал, че когато разкаже в подробности за революционната организация, ще привлече вниманието на европейската дипломация и ще избегне кръвопролития“, посочи проф. Митев.
„Народе????“
„Не знаем в кой момент Левски пише тази думичка с многото въпросителни. В тефтерчето на Левски записите му не са последователни. Допуска се, че е написано в тези седмици, когато пред очите му организацията се разпада заради предателствата и масовите арести. За мен въпросителните изразяват разочарованието, че делото, на което се е посветил в последните три години, започва да се разпада. Ако говорим за заветите на Левски, сигурно щеше пак да го напише и днес, защото вижда, че идеите му за силна България, която да е изградена на принципите на демократската република, все още не са осъществени. 150 години след смъртта на Апостола всички демократични права и свободи все още са бъдеща проекция. Сред големите идеи на Левски бих откроил равенството пред закона. За мен е важно този принцип да влезе в употреба в нашето отечество, както си го е представял Васил Левски - всички да бъдем равни пред закона и да носим отговорност “, каза още историкът.
