На 10 ноември преди 35 години България се променя завинаги. Тодор Живков е свален от властовите си постове в държавата, с което бележим началото на края на Народна република България.

35 години от падането на авторитарния режим на БКП в България

От палежа на бившия Партиен дом до протестите през Жан-Виденовата зима, Преходът е запечатан в незабравими за поколения кадри. Кои са те разказват оператори и фоторепортери пред Станчо Станчев за поредицата „Задочна България“.

Желание за промяна, разместване на пластове, криминални прояви, обществени вълнения. Все думи, с които свързваме началото на т. нар. Преход. Но кои са онези гледки и ситуации, които кадрите ще запечатат за историята?

10.11.1989 г. Тодор Живков официално се разделя с управлението на Комунистическата партия и държавните институции. България продължава да бъде Народна република.

Снимка: bTV

Първият опозиционен митинг се провежда на 18.11.1989 г. Участват представители на първите движения за граждански права у нас след т.нар. Перестройката. По снимки виждаме лицата на Петър Слабаков, д-р Петър Берон, Анжел Вагенщайн, Блага Димитрова. Виждаме и стотици непознати с различни политически виждания и разнородни искания.

 

„Първият митинг беше наистина голям митинг. Нямаха си представа какво искат и защо са там“, казва Георги Георгиев - Джони, фоторепортер.

Той е дългогодишен фоторепортер. Само от началото на Прехода има хиляди снимки в архива си. Винаги ще помни този разговор между Андрей Луканов и Жельо Желев през август 1990 година от 7-то ВНС.

„Ето го Жельо с Луканов, шушу-мушу. След това отива обратно при СДС и аз ги чувам - снимам и ги чувам: „За нас остава - вика - президентството, за тях остава председател на НС и министър-председателят“, обясни Георгиев.

А колко е важно за фоторепортера и да слуша? Не само да дебне кадър, но и да слуша около себе си.

Снимка: bTV

„Това му е работата на фоторепортера, да дебне кадър. Но аз съм пусто любопитен и винаги следях репликите около мен“, обясни още той.

През август 1990 г. се раждат и едни от най-знаковите кадри на Прехода - запечатват палежа на бившия Партиен дом.

„Вратата е невероятно дебела. Не беше и разбита. Аз бях най-отпред. Тя просто се отвори пред нас“, спомня си Георгиев.

Съмненията, че службите стоят зад щурма на комунистическия символ потвърждава и операторът Красимир Михайлов. Докато снима палежа, засича свои състуденти оператори - членове на Държавна сигурност.

Снимка: bTV

„Когато се прибрах, кадрите вече ги бях направил, на другата сутрин ме чакаха пред БНТ службите. И ме накараха да пиша какво всъщност съм видял, защо съм снимал, кого съм снимал. Аз им казах, че вчера техни служители са снимали и просто да потърсят кадрите им в управлението. Тръгнаха си и така приключи всичко“, обясни Красимир Михайлов.

Той е оператор с над 40-годишна кариера в телевизията и киното. Съавтор на един от най-цитираните документални филми за Прехода – „Подмяната 10-ти“.

Снимка: bTV

„Аз не се интересувах от политиката и това, което се случва. Малко по-късно обаче, някъде декември месец, когато започнаха първите протести, аз разбрах, че театърът се е преместил на улицата“, спомня си Михайлов.

От хилядите си часове материал за Прехода, Красимир Михайлов ще влезе в историята със сълзите на Йосиф Сърчаджиев. Кадрите са от телевизионното студио след загубата на СДС на първите избори след 1989 година.

„Тогава Кеворк Кеворкян нареди да се загаси осветлението, да се спре токът, за да не се излъчи моментът, в който идват сигналите за манипулиране на изборите“, каза операторът.

На кадри след изборите от 10.06.1990 г., Жельо Желев е сред симпатизантите на СДС. До него със своята камера е режисьорът Евгени Михайлов.

Снимка: bTV

„Видях, че националната телевизия непрекъснато, тенденциозно, манипулира публиката. И аз реших с моята камера да снимам това, което се случва, за да има един ден някакъв коректив“, казва той.

Срещнахме се с Евгени Михайлов на мястото на мавзолея на комунистическия лидер Георги Димитров. Монумент-гробница, взривен през август 1999 година.

„Когато се събаряше Мавзолеят, заедно с един екип от Бояна монтирахме герба на фасадата на Народното събрание. Ние искахме в деня, в който нещо се събаря, да бъде поставено нещо. За съжаление минаха 35 години и това, което не стана нито в кадрите, нито зад кадрите, е, че кадрите на Държавна сигурност останаха на всички нива във властта“, заяви Евгени Михайлов.

Снимка: bTV

Според героите на нашия репотаж, най-рисковите кадри от началото на Прехода се създават по време на протестите от 1997 г. и Жан-Виденовата зима

„И както снимах, по едно време стана черно пред обектива и се чу един трясък. Свалям апарата и какво да видя. Полицаят, който е бил до мен, ме е предпазил от едно ледено парче, което е летяло към мен“, спомня си Георгиев.

„Аз дойдох тук много рано сутринта, започнах да снимам и на този ъгъл на НС по мене хвърлиха ледена топка и тя ме уцели по челото. Хуквам нагоре по стълбите, попадам пред женската тоалетна, в нея има мивка. Под мивката стоеше Жорж Ганчев и само повтаряше: „И тоя път оцеляхме, и тоя път оцеляхме!“ Аз вдигам камерата, натискам копчето и батерията свърши. Сега като разглеждам кадрите, аз се впечатлявам не толкова от това, което съм заснел, а от това, че нещата се повтарят“, казва Красимир Михайлов.

Снимка: bTV

От свалянето на звездата на Партийния дом до демонтажа на Паметника на Съветската армия. Общественото недоволство от Виденовата зима до ДАНСwith me. От свалянето на член първи до влизането в НАТО, Европейския съюз и Шенген по въздух и вода. Незарастналите рани от Възродителния процес. Десетки са моментите и ситуациите за последните 35 години, които ни карат да питаме: „Приключил ли е Преходът?“ На фона на анализите, оценките, неслучилата се лустрация, именно кадрите дават най-силните отговори. И лицата, които надничат от тях.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK