Освен за хората, климатичните промени имат значение за цялата ни планета и всеки жив организъм. Сред тях са и прилепите, които живеят на нашата планета над 60 милиона години.

Снимка: Ладислав Цветков

В рубриката „Мисия 360“ нашият учен д-р Хелиана Дундарова, която е специалист по изследване и изучаване на прилепи, наблюдава интересни промени в поведението на тези много важни за природата и за нас бозайници.

„В момента те са отгледали своите малки и общо взето в момента можем да видим най-много пубертети в пещерите. Да кажем, че е периодът, в който малките се учат да са по-самостоятелни и не толкова зависими от майките си“, разказва д-р Дундарова.

Навярно не знаете, но за отглеждането на малките, женските правят своеобразни детски градини. Тук нашият учен се натъква и на промяна в тяхното местоположение.

Снимка: Ладислав Цветков


„Не бих казала, че популацията е намаляла, а по-скоро, раждането на малките тази година беше малко по-късно от обичайното. За сметка на това израстването беше много по-бързо, което се  предполага, че е заради затоплянето, което наблюдаваме последните години“, обяснява д-р Хелиана Дундарова ИБЕИ-БАН.

Целта на учените е да си отговорят на въпроса как затоплянето на климата вътре в пещерите се отразява на прилепите.

Снимка: Ладислав Цветков


„Със сигурност климатичните промени влияят на живота на прилепите, но влиянието по-скоро е в приходните части, където се отглеждат и раждат малките. Това, което наблюдаваме в последно време е, че майките образуват колония на едно място, а след няколко седмици се местят на друго място и това е повлияно от температурата. Особено през деня, когато имаме повишаване на температурата, те се местят на по-студено“, разказва експертът.

„Наблюдавахме феномен тази година в една от пещерите, където в по-студените части, имаше много мъжки индивиди от един вид подковоноси, което е странно, защото по-принцип мъжките не образуват колонии през лятото. Те са по-солитерни, живеят поединично, но в тази пещера заради по-хладния климат те са образували колония от мъжки“, допълва д-р Дундарова.

Снимка: Ладислав Цветков


Науката работи с данни, а за тяхното събиране и обобщение е нужно време. Колкото по-продължителен е периодът, толкова данните са по-достоверни.

„Периодът като цяло е 10-годишен. Не може за по-кратък период да си направим някакво заключение. 10-годишният период е минимумът, който един човек може да си заложи в неговия живот. Иначе най-оптималният вариант е в следващите 100 години и нататък да продължат такива изследвания, за да хванем истинските флуктуации в температурата и влажността“, разказва учената.

Снимка: Ладислав Цветков

Д-р Дундарова вече е заложила и измервателни уреди, за да проследи доколко наблюдаваните промени в поведението на прилепите са свързани с промените в климата.

Снимка: Ладислав Цветков


„В крайна сметка се надявам да видим от каква до каква температура се нуждаят малките от момента на тяхното раждане до тяхното израстване“, посочва д-р Хелиана Дундарова.

Снимка: Ладислав Цветков

Ако видите подобен уред в някоя пещера, моля не го пипайте. Той с нищо няма да ви бъде полезен. Ползата е за науката и прилепите - единствените бозайници, които могат да летят активно.

Проучването се реализира по проект КП-06-Н71/5.

 
Продължи да четеш