"Твърде много. Никога достатъчно: Как семейството ми създаде най-опасния човек на света? Историите зад скандалната книга за 45-тия американски президент - разказани от нейният автор - племенницата на Доналд Тръмп - Мери Тръмп, специално за bTV.
Мери Тръмп е дъщеря на по-големия брат на 45-тия американски президент - Фред Тръмп. Той умира от сърдечен удар, получен вследствие на пристрастеност към алкохола, когато тя е едва 16-годишна.
Днес Мери е доктор по клинична психология, има собствен бизнес, а също така е автор на скандалната книга за Доналд Тръмп "Прекалено много и никога достатъчно: Как семейството ми създаде най-опасния човек на света".
Мемоарите са разделени на 4 части, в които тя използва професионалните си умения и знания за травматичната история на семейството си, за да разкрие причините, поради които чичо ѝ е човекът, който е.
Освен анализ обаче книгата съдържа и факти: Мери признава, че тя е анонимният източник, който e съобщил на "Ню Йорк Таймс" през 2018 година информация за данъчните измами на Доналд Тръмп.
По време на изборите през 2016 година тя открито подкрепя главния съперник на чичо си - кандидатът на Демократическата партия Хилари Клинтън.
Книгата е продадена в милионен тираж. Към днешна датата авторката заявява, че също влиза в политиката.
Какво означава за Вас да бъдете част от семейството на Тръмп. Да носите фамилното име Тръмп?
Мери Тръмп: Мисля, че отговорът е малко по-сложен, отколкото би трябвало да бъде. Ако погледнем назад във времето и някой ме попита дали имам нещо общо с това семейство, бих казала "не". За съжаление, в наши дни вече не бих могла да си позволя това. Семейството ми беше изключително нефункциониращо, студено. А да виждаш Доналд как се изкачва до Белия дом... Това беше много смущаващо, защото знаех от първо лице, че той изобщо не е квалифициран.
Кой е първият Ви спомен с чичо Ви Доналд?
Мери Тръмп: Бях на 7 и както обикновено с моя брат и с братовчед ми играехме в двора на баба ни и дядо ни. Доналд се появи, беше малко преди да навърши 30. Той обичаше да играе бейзбол и футбол. Хвана една бейзболна топка - доста тежка, както знаете. Всеки път, когато ми я подаваше, я хвърляше с такава ярост. Веднъж я запрати толкова силно, че едва усещах пръстите на ръцете си. Заболя ме много, но не спрях да играя. Не можех да се откажа. А Доналд дори след това не спря да се състезава…
Как се чувствате, когато го наричате чичо?
Мери Тръмп: В семейството ми той винаги е бил просто Доналд, никой не го е наричал чичо. За съжаление, наистина ми е чичо и аз нищо не мога да направя по този въпрос. Предпочитам да не беше така, но така или иначе той не е част от живота ми, нито пък аз от неговия.
Винаги съм била доста по-различна от всички останали в семейството ми. Когато израствах, все по-малко се интересувах от това, от което се вълнуват останалите членове – парите, известността. Харесваше ми да чета книги, обичах животните, обичах да съм повече навън. А след като бях лишена и от наследство – това се случи след смъртта на дядо ми през 1999 г., за мен беше много лесно да се откъсна от това семейство окончателно. Изгубихме контакт.
Какви мечти имахте, когато бяхте дете. Семейството ви подкрепяше ли Ви, окуражаваше ли ви?
Мери Тръмп: Семейството на баща ми не се интересуваше от мен и това, според мен, беше поради две причини – аз бях дъщерята на пияницата Фреди, и второ, те смятаха, че жените, момичетата нямат никакви амбиции. Това обаче ми позволи да правя каквото искам, просто защото не им пукаше.
Озаглавили сте Вашата книга "Твърде много и никога достатъчно". Какво беше твърде много и никога достатъчно за Вас?
Мери Тръмп: Използвах това заглавие, защото носи два смисъла. На първо място, поглед върху насилието над деца. Моят баща, Доналд, както и останалите от семейството ми имаха много трудно детство. Дядо ми беше социопат, а баба ми беше неспособна да се справи с него по различни причини. Когато говорим за тормоз над дете, човек или се сблъсква с прекалено много внимание, очаквания, прекрачване на границите или обратното - не получава достатъчно от всичко това - любов, внимание, приемане.
Аз имах богато семейство, но то никога не е изпитвало нужда от емоционално свързване. Използваха парите, за да запълнят тази празнина. И да, от една страна те имат много пари, но от друга страна те никога няма да са достатъчни, защото парите не могат да компенсират любовта.
Значи дядо Ви е в основите на това какъв човек е Доналд Тръмп?
Мери Тръмп: Да, дядо ми е много отговорен за човека, в който се е превърнал Доналд днес.
Кога почувствахте, че трябва да напишете тази книга?
Мери Тръмп: Започнах да си мисля това в началото на 2019 година. Дори още предходната година, когато се бях разровила в над 4000 страници финансови доклади за "Ню Йорк Таймс". Те написаха страхотна журналистическа статия, разкриваща финансовите злоупотреби, извършени от семейството ми. Работейки с тях, давайки им различни истории, започнах да си мисля това. Но дори след публикуването на статията, администрацията на Доналд продължаваше да нанася огромни вреди на държавата. Казах си, ако мога да помогна на хората да разберат какъв е той, може би точно това трябва да направя – да пиша. Започнах през март 2019 г.
Имате много истории във Вашата книга, но коя е най-болезнената за Вас?
Мери Тръмп: За мен най-болезнената история е историята за смъртта на баща ми. Той беше болен от няколко седмици, аз не знаех това. Бях на училище, нямах възможност да се сбогувам с него. На 42 години той продължаваше да живее в къщата на баба и дядо. Страдаше от алкохолизъм от години. По-късно научих, че не просто е умрял, а че е умрял сам - никой не е искал да отиде с него в болницата.
Защо?
Мери Тръмп: Баща ми е умирал сам вкъщи, докато Доналд и други от семейството ми са били на кино по това време.
Ако утре почука на вратата Ви като Ваш чичо, какво ще му кажете?
Мери Тръмп: Интересно ще е, но нямам какво да му кажа. Всъщност бих го попитала нещо. Имам един въпрос, на който винаги съм искала да знам отговора – кой филм отиде да гледа на кино, докато баща ми умираше…
Разговаряхте ли с него след книгата Ви, след изборите през ноември?
Мери Тръмп: Видях го в Белия дом. Беше през април 2017 г., след назначаването му.
Не Ви ли попита защо написахте тази книга, защо сте му толкова ядосана?
Мери Тръмп: Не, видях го последно, преди да издам книгата. Не съм разговаряла с него от тогава, както и с никой от семейството ми. Нямам представа какво наистина мисли, но със сигурност не е щастлив, че съм го направила.
Спомняте ли си нощта, когато той вече не беше част от правителството. Как се почувствахте?
Мери Тръмп: Беше чудесен ден. Мисля, че щеше да е катастрофа за тази държава, ако беше останал за още 4 години. Бях много щастлива и удовлетворена.
Изпитвала ли сте завист някога към него?
Мери Тръмп: Не. Той има много пари, успех, известен е по света… На първо място аз никога не съм се интересувала от тези неща. Той не е направил нищо добро за никого, той е едно мизерно същество. Не вярвам, че Доналд някога е изпитвал щастие през живота си.
Сега, когато написахте книгата си, а той е вече извън американската политика, как се чувствате, щастлива ли сте?
Мери Тръмп: Не мога да кажа, че съм щастлива, прекалено много щети има след него. Освен това все още не може да излезем и от Ковид кризата - хиляди хора продължават да умират. Но съм удовлетворена, че той няма вече тази сила, въпреки че не съм много убедена, че опасността е преминала, защото сме близо до това да загубим своята демокрация. Битката не е приключила.
Какво би било заглавието на следващата Ви книга, ако почувствате, че трябва отново да пишете?
Мери Тръмп: Новата ми книга ще се казва "Разрушение". Тя е посветена на това как ние станахме такива, каквито сме днес и как ще се излекуваме от кризата през последната година – Ковид кризата и икономическата криза, както и демокрацията ни, която е в опасност.
Кога ще е готова?
Мери Тръмп: В края на юли тази година.
Благодарим Ви за отделеното време за това интервю!
Мери Тръмп: Благодаря Ви, за мен беше удоволствие!
