Марина напуска родината си с две малки деца и оставя в огъня най-близките си мъже - съпруг, баща, брат, дядо. Украинката намира временен дом в Пловдив, където Лидия отваря вратите си за нея и децата й.
„Когато пуснаха сирените за евакуация по градовете, бях с малки деца и разбрах, че няма как да ги спася освен да замина от Киев. Много приятели останаха там, много хора, които сега не могат да излязат изобщо от вкъщи, седят в бомбоубежища. Държим връзка с тях“, разказа Марина.
„Аз повече не мога да живея нормален живот, никъде няма да ми е спокойно“, споделя тя.
„Отваряме вратите си, защото в такива трудни времена са човешките ценности и още повече, аз не смятам, че бихме могли да направим нещо друго. Това е единственото нещо, което можем да направим - да отворим вратите си за тях“, казва българката Лидия.
„Ние пътувахме 5 дена с кола с малки деца. Само вътре в колата беше много страшно, защото минавахме през цялата Украйна до границата и навсякъде се чуваха сирени“, разказва за пътуването си Марина. Съпругът й, баща й и брат й воюват в Украйна.
