Среща с Майкъл Флетли - такъв какъвто не се го виждали. Ако не ви вълнуват танците му - приемете го като безплатна мотивационна лекция от един мъж, който побеждава рака пре 2003 г. и който до 35 г. е бил беден копач на канали, а сега е оценен на повече 350 милиона долара. Може да го видите на живо във Варна и за цели два спектакъла в София.
Наричат го „Властелинът на танца“. От първата ни среща в София са минали 9 години. През февруари светът научи, че Флейтли е претърпял операция от „агресивна“ форма на рак и е под лекарско наблюдение. 3 месеца по-късно започваме уговореното интервю, в което трябваше да има забранени въпроси. До края му обаче, такива не останаха.
Тъй като сме в Будапеща, да започнем от въпрос за цената на успеха Ви и един разговор, който имате тук с Вашите лекари точно преди 23 години, когато Ви казват: „Слушай, ти си най-добрият, но трябва да спреш. Трябва да пощадиш тялото си.“ Какво значеше това за Вас тогава - когато сте във върхова форма, на върха на славата?
Беше унищожителна новина, опустошителна. Няма да лъжа. Дори не мога да хвана дирята колко инжекции има под капачките на колената ми. И в краката ми. И в глезените. Днес имам проблеми с гръбначния стълб. С прешлените. Имам и някои неща за оправяне по колената. Имам разкъсан мускул на десния прасец, който никога няма да заздравее напълно. Имам две скъсани ахилесови сухожилия. Счупена кост – като фрактура тип зелена клонка – на един от пръстите на краката. И двете ми раменни стави са за сменяне.
Така че много съм дал за изкуството си. Но не бих го сменил за нищо на света, никога. Защото това е доказателството, че последвах мечтата си. И успях! Когато усетя болката сутрин, докато се опитвам да стана от леглото, благодаря на Господ. Благодаря ти, Боже, че ми даде тази възможност и аз не я пропилях. За това става въпрос. И бих посъветвал всеки млад човек, който гледа вашето предаване - ако вярвате в себе си и работите достатъчно усилено - може да постигнете всичко на този свят. Следвайте мечтата си. Нищо не е невъзможно.
В свое интервю споделяте: „Първата ми работа беше да копая канали и нямах никакви пари, докато станах на 35“. Дали и как се променя гледната точка и манталитетът когато дойде големият пробив?
Да, но даже не знам как да го обясня. В основата на канала ти виждаш реалността, жестоката реалност и въпреки нея трябва да продължаваш да работиш. Началникът на смяната все не ти дава почивка. Трябва да не спираш да работиш. Ръчният труд, работа с ръце, не е лесна. Особено за хора като мен. Аз съм много слаб и ми беше доста трудно. На дъното на канала си вършех работата - онова, което трябваше да свърша, за да храня себе си и семейството си. Но в сърцето и мислите си, докато копаех - аз всъщност бях на сцената на „Медисън Скуеър Гардън“ с група танцьори и никога не се отказах от тази мечта. Колкото повече остарявах, всички, дори хората около мен казваха: „Невъзможно е! Не разбираш ли? Никога няма да успееш. Вече е твърде късно, ти си твърде стар! Молим те, време е вече да пораснеш.“ Но аз отказах, не ги послушах, не обърнах гръб на мечтата си. И някак си Боговете се намесиха и аз получих своя шанс. Така че, когато първоначалният успех ме споходи, когато видях публиката на крака - не мога да опиша емоцията в сърцето си, едва сдържах сълзите си - след всичкото това време, най-накрая бях постигнал целта си.
Когато зададох следващия въпрос, всички от екипа на Флейтли притихнаха. Помислих, че ще спрат интервюто.
Кога за последно плакахте? В едно интервю четох - че е било когато взимате сина си от училище.
Да, това е красиво, и е вярно, но за съжаление то беше изместено от други емоции. Наскоро претърпях операция от рак и преди да ме отведат в операционната, трябваше да се сбогувам със съпругата ми и сина ми, в случай, че не се върна повече. В този момент не успях да сдържа сълзите си.
Оттогава Майкъл Флейтли съветва приятелите, публиката и почитателите си – „да ценим всеки момент“.
Разкажете ни за представленията в България. Какво да очакваме?
Много се вълнуваме, че ще можем да покажем и в България специалното издание на Lord of the Dance, което отбелязва нашата 25-годишнина. Това е страна, която винаги ни е посрещала много топло, публиката е невероятна, винаги сме имали великолепни отзиви. Така че всички ние и всички наши танцьори нямаме търпение да дойдем.
Колко танцьори ще видим на сцената и колко стъпки за цялото представление - някъде четох - повече от 150 000.
Не мога да ви кажа със сигурност, защото варира от шоу на шоу. Може би ще има 35 души на сцената, много голям състав, отлично подготвени до последния мускул. Те са в толкова добра форма и толкова готови, даже сега се Връщаме от Дъблин, където имахме цяла седмица с разпродадени представления, публиката беше на крака всяка вечер. На премиерата имахме пет биса. Цели пет. Свидетели сме на тези реакции в повечето градове по света, където гастролираме. И затова нямаме търпение да доведем тази атмосфера, еуфория и в България и да се видим там.
