Името ѝ означава „лунна светлина”. Тя казва, че нейният и нашият народ са братя и сестри. Тя е една изключителна жена. Нейно превъзходителство Айлин Секизкоьк е първата жена посланик на Турция в България.
Тя поема поста в края на 2019 г. Преди това Секизкьок е била заместник-ръководител на главната дирекция по сигурност и разузнаването към турското министерство на външните работи. Преди София дипломатическата ѝмисии я води в Киев, Стокхолм, Берлин, Аман и Милано. Нейният съпруг Хасан Мехмед Секизкьок пък оглавява турската дипломатическа мисия в Северна Македония.
Посланик Айлин Секизкьок в един по-личен разговор – в „Личностите“ с Кристина Газиева сега.
– Ваше Превъзходителство г-жо посланик Секизкьок, благодаря Ви, че ни приехте във Вашата резиденция в сърцето на София. Невероятно красива сграда!
– Благодаря Ви, че ни посетихте тук. Наистина е много красива сграда. И много специална. Тя докосво сърцето на турския народ, защото в нея основателят на Турската република Мустафа Кемал Ататюрк е служил като военен аташе преди Първата световна война. Всичко, което виждате, е запазено от периода, в който той е живял тук. Дори канапето, на което в момента Вие седите, е същото канапе, на което е седял и Ататюрк.
– Доколкото зная, тук има и една специална стая – тази, в която той е работил, нали така?
– Да, точно така, искам да ви я покажа по-късно. Превърнахме я в нещо като музей, в нея има изложени негови ръкописи, изпращани от София към Истанбул. Той е нашият пример за това как да поддържаме турско-българските отношения, защото за нас той е архитектът на турско-българското приятелство и то в много турбулентни времена.
– По-късно ще ни ракажете и за неговата любов към Димитрина. Но преди това – любопитна съм какво точно означава Вашето име Айлин?
– Да, името ми име персийски корени, и означава буквално „сиянието, което обгръща луната". Родена съм през 1970 г. Тогава името Айлин хем е било модерно, хем лесно за произнасяне. Знаете, масово турските имена са много сложни, а моето е някак си е интернационално, кратко, лесно и красиво.
– Всъщност моята фамилия е Газиева, което идва от думата „гаази”. Какво точно означава тази дума всъщност?
– Това е титла, дава се на ветераните от войната. На човек, който се връща победител от бойното поле. В нашата страна уважаваме изключително много хората, които са получили това звание. Когато наричаме някого „гаази”, това означава, че той е с много висок статус в обществото ни. Така че, предполагам че във Вашето семейство е имало хора, които са били много уважани в обществото и оттам е дошла фамилията ви.
– Ататюрк също е наричан „гаази”, нали така?
– Да, точно така. Защото е най-големият победител от Турската война за незасивимост и наш национален герой.
– А кога и как решихте да се занимавате с дипломация?
– Има две основни причини за това. Първата е свързана с моето детство. Аз съм от малкото градче Амася, близо до брега на Черно море. С невероятни хора, смирени, тихи, но и някак затворени като общност. Бях на около 12 години, когато започнах да чета книги, в които се разказва за турските дипломати и за живота им. Това разкри един тотално непознат свят за мен – хора, които служат във Вашингтон, Лондон, Африка, Източна Азия. И си дадох сметка, че светът не е ограничен до това малко градче, в което съм се родила. Казах си – и аз ще бъда човек, който ще пътува из света и ще опознава различни култури. Това е първата причина. А втората… е по-скоро вследствие на травма за цялото турско общество – по същото време, през 70-те и 80-те години на миналия век, турски дипломати бяха убивани от арменски терористични организации, започвайки от двама убити в Лос Анжделис. После имаше случаи в Париж, Виена, Сидни… дори в Бургас имаме дипломат, убит през 1982 г. Това доведе до една социална травма за цялото общество – защото те са били невинни хора и единственият им грях е бил това, че са били турци и са представлявали турската държава. И да ги убиеш безскрупулно само заради това – на улицата, пред дома им, пред семействата?! Това накара и мен, и много мои връстници да вярваме, че е наша мисия да вземем събореното ни знаме и отново да го издигнем високо! Да служим на държавата ни, така както са служили и онези, които си отидоха без време. Така че, това е втората причина, която ме насочи към избора ми да стана дипломат. Тоест, още в детска възраст, бях още в средното училище, когато вече си казвах: „Ще стана дипломат”. И съм щастлива, че сега стоя пред Вас като турски посланик в София.
– Предимство ли виждате в това, че и съпругът Ви е дипломат – той е турският посланик в Северна Македония?
– О, да. Определено. Нашето външно министерство винаги се опитва да ни изпраща на мисии близо един до друг. Бяхме заедно в Берлин, после и в Аман, също и в Италия. А сега живее толкова близо до София – в Скопие. И все пак да караме децата ни да се местят с нас от държава в държава, създава известно напрежение и предизвикателства. Защото те трябва да се адаптират отново и отново към новата среда, новата култура. Да се научат да бъдат граждани на света, но без да забравят откъде идват.
– Видях снимка на Вашите прекрасни деца, от преди години, от първия учебен ден?
– Да, това е през 2011 г., в Милано, докато бях генерален консул там. Тук Селин е на 6 години, а Идил е на 9 години. Това беше хем първия учебен ден, хем първото ни идване въобще в Милано. Тоест и ново училище, и нова среда.
Спомням си, те бяха много развълнувани, но и притеснени в същото време. И…всъщност това е съдбата на нашите деца. На децата на дипломатически семейства. Отиваш някъде, ти си пълен чужденец, в напълно непозната среда. И трябва да се социализираш, да си намериш нови приятели.
– Имало ли е моменти, в които сте чувствали вина, че децата ви минават през това? Че е трябвало да пожертвате детството им заради вашата професия? Това местене от място на място, караше ли ви да изпитвате вина като майка?
– Да, разбира се… Това чувство на вина никога не ме е напускало. Усещането, че съм пропуснала специални моменти с моите деца, винаги ще бърка в сърцето ми. Но знаете ли какво се случи уикенд? Моят син, който сега е на 19 години и започна висшето си образование по химия в Калифорния, ми се обади по средата на нощта, заради часовата разлика и ми каза: „Мамо, обаждам ти се само за да ти благодаря, че си ме възпитала по начин, по който сега да съм горд със себе си Горд съм от характера си, от уменията си да общувам и да се социализирам с толкова различни хора. Това че съм гражданин на света го дължа на теб”. И всъщност единственото нещо, което всеки родител би искал да чуе от своето дете, аз го чух този уикенд и това ме направи много щастлива. И горда, разбира се.
– Моментът, в който Ви се обадиха да ви кажат, че ви изпращат за посланик в София, как го приехте тогава?
– Беше неочаквано. И бях шокирана. Тогавашният министър Чавушоглу ми се обади късно вечерта, на 11 септември 2019 г. И ми каза, че току-що е приключил разговора с нашия президент. И че аз съм първият човек сред всички посланици, одобрен от него. Защото София е много специална. И аз ще бъда първата жена посланик, изпратена тук. Невероятно чувство на гордост, разбира се! Но и на голяма отговорност. Колебаех се и се питах дали ще отговоря на високите очаквания. Но след 4 години в тази красива страна, мисля, че изпълних мисията си.
– Виждам две книги до вас. Това ли е хобито ви, да четете?
– Да, точно така. Това е най-голямото ми хоби. Обожавам да чета, особено романи. И вярвам, че най-добрият начин да опознаеш една култура е, като четеш книги на местни автори. Разбира се, искам да спомена Георги Господинов, който знаете спечели международната награда „Букър” с „Времеубежище”. Тази тук е „Физика на тъгата”. Така че тези книги са моите помощници в това да опозная по-добре България.
– Имате ли си любимо място тук в България?
– Трудо е да избера само едно. Балчик е невероятен. Морето там, когато слънцето залязва, пейзажът става розов, спокоен, красив. Също и Видин. Родопите с тези малки селца. Пловдив – този чаровен и исторически град. Толкова много са местата, които мога да изборя…
– А имате ли среща в България, която никога няма да забравите? Среща, която е оставила следа в сърцето Ви?
– Знаете ли… пътувала съм къде ли не. И обичам да бъда сред хората от малките села. Защото това, което прави България толкова красива, са хората в нея. И когато отида в тези села, по-възрастните хора ме прегръщат. И ме прегръщат по един много топъл начин, канят ме в домовете им, канят ме да бъда част от домашната им трапеза. Разказват ми своите истории. И се връщам у дома по-богата с всичко, което съм чула и видяла. И все повече осъзнавам колко близки сме като народи.
– 2023 г. е много специална година за Република Турция, нали така?
– Да, така е, радвам се, че го споменахте. Тази година се навършват 100 години от основаването на Република Турция. И ние дължим на нашите основатели всичко, което в годините успяхме да постигнем като турски народ – във всички аспекти – икономика, технологии, любовта към демокрацията, и най-важното – правата на жените. Моята мисия като жена посланик ме кара все по-ясно да осъзнавам постиженията на Ататюрк. Без неговите възгледи, без неговото виждане за правата на жените, днес аз нямаше да бъда тук. Определено нямаше да бъда тук. Надявам се, че той ни гледа от небето, нас – турските жени, и се гордее с нас. Защото ние сме децата на републиката. И затова празнуваме тази Република. Тук в България този 1 век Република означава много, защото през последните 100 години Турция и България винаги са били близки. Често цитираме едни негови думи: „Турция и България трябва да останат приятели завинаги. Тези, които са против България, са против Турция”. Това е едно посвещение, един завет за следващите поколения – от Ататюрк към нас. И осъзнах значението на този завет чак сега, като посланик тук, в много тежки времена.
– Като се обърнете назад и погледнете живота си каква е равносметката, щастлива ли сте?
– Трудно се отговаря на такъв въпрос. „Щастието” е сложно понятие. Смятам, че то зависи от твоят поглед към света и към живота. Ако си оптимистичен човек, ще се опитваш да виждаш живота от хубавата му страна. Ако си песимист, е твоя загуба. Аз съм по-скоро позитивен човек и да чукна на дърво, съм късметлийка. През живота си съм срещала много добри хора, хора, които са ми помагали. Имам чудесно семействто, прекрасни колеги, а тук в България намерих приятели. Така че, да, щастлива съм. Но да знаете, животът е низ от възходи и падения. И най-важното нещо е, да знаете как да се изправите, когато сте на дъното. Аз самата съм падала много пъти. Много пъти съм била на дъното. Но винаги там до мен са били моето семейство и моите най-близки хора, които са ми помагали да се изправя и да продължа.
– За финал – винаги питам този въпрос – коя е личността, която вдъхноявява Вас?
– Ататюрк!
– Дори не се замислихте.
– Не, без колебание. Ататюрк! Той е едно чудо, което се случи на турския народ. Когато видя какво е направил той в София само за 15 месеца, аз виждам един гений. Виждам човек, който се посвещава на бъдещето на народ си. И когато пред мен се появи проблем или труден въпрос, винаги се питам: „Как би отговорил Ататюрк?! Как би реагирал той? Как би решил проблема?” Ето това е моето вдъхновение и моята пътеводна светлина. Гаази Мустафа Кемал Ататюрк!
Гледайте цялото интервю във видеото!
