Всеки ден някой от дежурните лекари от Спешна помощ получава заплаха за живота и здравето си. Всяка седмица спешен медик е удрян от пациент. И става дума само за София.
Агресията срещу лекари вече не е новина, ежедневие е. С този ужас живеят хората, които всеки ден спасяват човешки живот.
За ударите, обидите и наказанията – разказват лекари от Центъра по Спешна медицинска помощ в столицата.
Още от тръгването от вкъщи за дежурство винаги мисълта е дали ще се върнеш утре, споделят лекарите.
„Ние двамата, когато отиваме - отиваме да спасяваме човешки живот, да помогнем с каквото можем. Ние наистина правим всичко възможно. И когато се обръщат към нас с ругатни, с едно пренебрежително отношение, това не ни радва”, разказаха още лекарите.
Те обясниха, че заплахите са много повече, отколкото физическите контакти.
Буен Тодоров работи от 2000 в Спешна помощ. Надя Ангелова е фелдшер от 31 години в Спешна помощ-София.
„Тук, на практика е цялата медицина. Имаме всякакви случаи - от психиатрични, до раждания, до тежки травми, инфаркти. Това е едно голямо предизвикателство, в което винаги има много адреналин. И тук почти на всеки случай, се доказваш какво можеш. При положение, че си сам”, каза Буен Тодоров.
„Човек трябва да има професия по призвание, а моето призвание е това. В Бърза помощ работя от много години, работя сама, раждали са в ръцете ми, умирали са, спасявала съм човешки живот. Удовлетворението, което получавам, адреналинът - в никоя друга професия няма да го има. Никоя друга професия не е толкова благодарна и в никоя друга професия ние не чуваме най-човешкото, искреното "Благодаря!"”, отбеляза Надя Ангелова.
Тя разказа и за случай, в който едва не е умряла и че са я нападали много пъти.
„Един наркозависим едва не ме преби. Беше вече посинял, беше предозирал, успях да го изведа от това състояние. В момента, в който той отвори очи, посегна с юмруците към мен, аз успях да избягам, но ми останах вътре чантите, папката… той като хукна вече да ни гони, да ни бие - аз бях ту в линейката, ту зад линейката. Докато дойде полицията, ние успяхме да избягаме”, каза Надя.
„6 юни, на нощно дежурство, 2014 година. Тогава ме изпратиха в село Ботунец. Една жена на около 35-6 години с епилептични пристъпи. Мъжът й беше до нея, беше употребил алкохол, викаше. И аз й направих диазепам. Тогава тя извика, че я е заболяло мястото, на което съм направил инжекцията. "Аз ще те убия", не знам какво си. И тя с ръката ми бутна папката - имаме едни папки, в които е цялата ни документация. И всички листа се пръснаха по пода. И аз клекнах и се наведох да си ги събирам, защото това ми е документацията. И тогава, някъде отзад, не мъжът й, защото той беше толкова пиян, че не можеше да стане, някакви две момчета, на около 20-22 години, ме удариха на 2 места и избягаха”, разказа Буен.
Надя пък си спомни също страшен случай:
„На друг един адрес, след като прегледах бащата на една жена, тя се обърна и ми каза "Мъртва си, от тук няма да излезеш!".
Надя бе категорична, че Спешна помощ не е място за слаби характери и че не губи надежда.
„Ние работим! Наистина работим! За тези 12 часа, ние се прибираме изцедени! Понякога, сутрин след нощна смяна, усещам, че заспивам с отворени очи в автобуса”, сподели лекарката и отбеляза, че санкциите за нападателите на медици трябва да са големи.
„А всички тези, които посягат на нас, за тях наистина санкциите трябва да бъдат големи, не глоби! Трябва да има, както някога имаше в София - тухларна. Работят по 10 дни в тухларната и той ще знае следващия път, че като тръгне срещу мен да ме удари или да ме напсува и да се държи грубо, аз няма да помогна. Ще се обърна, ще извикам полиция и ще го заведат”, коментира Надя.
„Глобата, за България поне, не е ефективна. Да има санкции, да не може тези хора да си позволяват такива неща. И някаква разяснителна кампания да има, на този човек да му се втълпи в главата, че не е това начинът да се окаже по-добра медицинска помощ - със заплахи, принуждения, ти това ще направиш. Ами аз знам какво трябва да направя, като го видя! Първо трябва да се прилага закона. Второ - трябва да има възпитание, култура и образование”, смята Буен.
И въпреки трудностите, той заяви, че нищи не би могло да го откаже от работата.
„Просто като си свършиш работата - все едно изкачваш някакъв връх - такова самочувствие имаш”, сподели медикът от Спешна помощ.
„Моралното удовлетворение остава. Това е. Не говорим нито за заплащане, нито за часове работа, говоря за това, че когато съм успяла да помогна, аз се чувствам много добре. Нали знаете, че истинското добро е тогава, когато ти самият се чувстваш добре, че си помогнал”, каза Надя.
