Да си собственик на куче, може да изглежда сравнително лесно, но колко трудно е правилното му отглеждане? Стажант-репортерът Кремена Димитрова посети софийско училище за кучета, за да отговори на този въпрос.
Акира е наполовина хъски и е възпитаник на училището от близо 2 години. След препоръка от приятел, собственикът ѝ Атанас Атанасов решава да я запише на курс по послушание, а впоследствие и на други тренировки.
След постигнатите резултати с нея, Атанас записва и второто си куче – алабая Бран на училище.
Акира преминава през всички препятствия. Това е научила в училището за кучета в кв. "Враждебна".
„Заради сините ѝ очи си позволяваше своеволия, всички северни породи са малко по-лудички, с постоянство успяхме да ги ограничим. Обученото куче е удоволствие. Мисля, че наистина можеш да му се насладиш и да му отделиш всеки един момент. Забавляваме се. Последната седмица бяхме в Драгалевци, беше много красиво, направихме един хубав поход. В планината и за хора, и за кучета е добре“, коментира Атанас.
„На една от тренировките си от НДК до "Мария Луиза" бяхме 10 кучета. За наше учудване всички бяха безупречни. За първи път всички се возеха в метро - в единия край на вагона, за да не пречим на хората, на пътниците. Бяха всички кучета под команда, което е много важно и се получи много интересно и много добро преживяване“, посочва още той.
За да постъпи кучето в училището обаче има някои изисквания.
Д-р Калина Кандулкова е ветеринарен лекар и основател на училището. Тя казва, че кучето трябва да е неконфликтно, бебе или кастрирано и да има задължително поне 2 ваксини заради опасността от лептоспироза.
Задължително е и да му е поставен чип.
„Като лекар мога да кажа, че съм чипирала страшно много животни и по никакъв начин това не вреди на здравето. При проверка от БАБХ при нас идват с четец и прочитат куче, което трябва задължително да отговаря в регистъра ни и да е нанесено там. Без чип нямаме право да приемаме куче, което е тук без стопанина му”, разказва д-р Кандулкова.
През 2019 г. на първо четене беше прието кучета над 5 кг задължително да носят намордник в градска среда. Въпреки че предложението не влезе в сила, д-р Кандулкова смята, че при някои условия намордник се изисква.
„За мен намордникът е нужен, когато има вероятност кучето да отговори, дори и защитно, в ситуация, в която някой случайно посегне да погали кучето или, без да иска, го настъпи“, казва тя.
Едно от основните практически обучения, които училището предлага за стопаните и кучетата им, е аджилити спортът. При него кучето трябва за възможно най-малко време да премине през терен, пълен с различни препятствия.