Мирослав от врачанското село Зверино е само на пет години, но вече знае всичко за географията. Разхожда се виртуално по света, сякаш си е у дома. Може да чете, знае столиците на държавите, познава скъпоценните камъни и дори е шампион по ментална аритметика.
Вкъщи казват, че интересите му се проявили от съвсем малък и само са ги стимулирали, без да го карат насила. За него знанието е хоби, но нищо детско не му е чуждо.
„Аз се казвам Миро и живея в село Зверино. Искам да ви покажа четири книжки, три купи и една игра. Ще започнем от голяма книга за буболечките“, казва Мирослав.
Малко преди това впечатляващо изявление петгодишното момче влиза с майка си в селската библиотека. Оказва се, че е най-малкият читател и вече не е толкова по приказките, колкото по научно-популярните четива.
„Буболечките се крият в тъмното, те живеят под важни дънери и камъни и в тъмни скали“, чете Миро.
Не е невъзможно да четеш, преди да си тръгнал на училище. Но хлапето отдавна е запомнило от книжката това, което му е харесало. „Пеперудите са едни от най-хубавите буболечки в света. Те намират много нектар, за да дадат на пчелите и те да направят мед“, казва Мирослав. Той казва, че сам поискал и мама го научила да чете. „Ето това тук се наричат ларви, снимайте картината. Като четеш, може да научиш много различни неща и да станеш по-умен“, казва момчето.
Миро поправя, че не е на пет, а на пет и половина години. И е вещ познавач на държави и столици.
„Гледах ги от глобуса и ги научих. Столицата на Чили е Сантяго де Чили, столицата на Китай е Пекин, на Великобритания – Лондон, на България – София, на Боливия – Ла Пас. А Рио де Жанейро столица ли е на държава? Не, град е в Бразилия, на която столицата е Бразилия. С кои държави граничи България? С Румъния, Сърбия, Турция, Гърция и Северна Македония. Коя е най-хубавата държава в света? България, защото е нашата родина и е най-хубавата“, казва Миро. Той знае какви животни има в Австралия и дори отговаря правилно на въпроса защо не могат да се срещнат пингвините и белите мечки.
„Защото пингвините живеят на юг, а полярните мечки – на север“, казва Мирослав. Да чете за скъпоценните камъни и да ги разпознава, е новото му хоби. „Това е обсидиан снежинка, бихте ли го снимали. Това са ясписи. Харесват ми много диамантите, защото са много нежни и красиви. Това златното, блестящото, се нарича пирит. Това е вид злато, нарича се златото на глупаците“, казва Миро.
Когато бил още на две, вкъщи се изумили от паметта му – започнал да разпознава всички марки коли. Докато майка му четяла за динозаврите, запомнял всичко за тях. „В интерес на истината той задава много въпроси. В родната ми къща той откри една моя стара енциклопедия. Тогава още не можеше да чете. Започна да ме пита за знамената – това на коя държава е, и оттам лека-полека започна интересът към столиците, континентите, държавите. На по-късен етап започна сам. Когато се научи да чете, на три и половина бяха първите трибуквени думи, после по-дълги на срички и на четири вече можеше да чете“, разказва майка му Елизабет Цветкова.
Докато момчето решава кръстословици, майка му споделя, че нищо не е насила в знанията му, но тя е винаги до него, когато иска да ги усвои.
„Просто гледам, когато той прояви любопитство към дадена тема, да го подтиквам и просто да му давам информация в тази насока. Той е като всяко едно нормално дете, иска да кара колело, да се забавлява с приятели, да лови буболечки и бръмбари“, споделя Елизабет Цветкова. „Миро е най-малкият ни читател, който може да чете сам, изключително любознателен, интересува се от енциклопедии, различни сфери на науката, много умен и много любознателен. При него интересното е, че като научи нещо, веднага проявява интерес към нови неща“, казва Стилияна Стоянова, секретар-библиотекар. Интересът към менталната аритметика, или бързото смятане, се родил миналия септември, след като посетили урок в града. Мама Бети му дала право да избира – да се върне отново или да се откаже. Днес момчето е горд притежател на три златни купи.
„Тия купи ги спечелих от ментална аритметика. Тая за седем минути трябва да решиш сто задачи, тази за осем минути – 150, а тази – по ниво просто“, казва Миро. На пет и половина Миро отсича – ще става учител. За да учи децата на много и умни неща. А вкъщи отдавна са го признали за всезнайко и често разбират, че трябва да го догонват.
„Какво казва баба ти? Че съм по-умен и от нея“, казва Мирослав.
Остава му година, докато тръгне в първи клас. Да му мислят учителите.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
