Мариус Куркински отбелязва 30 години на сцената с нов моноспектакъл, който може да гледаме в зала 1 на НДК, в Силистра, Добрич, Варна, Пловдив и Бургас.
Енигматичният актьор единствено пред "Тази събота" в поредицата „Насреща Петя Дикова“.
Ако не се лъжа, година и половина е минала от последното Ви телевизионно интервю и за нас това значи много.
Да, там някъде.
Как се чувствате тук?
Вижте, това е точно преди спектакъла. Това е моето място! Там си ти - казва баща ми, тук ти е огънят. И майка ми, и баща ми много са го разбирали точно това място - точно тук - аванс сцената, където сме в момента. Тук ми е минал животът и най-важните моменти! Тук съм си вкъщи!
Навън сме в седмица на избори и балотажи. Вие гласувахте ли? Вълнувате ли се от политика?
Гласувам Редовно. Смятам, че е важно. На тези избори не гласувах. Не успях да проследя дебатите. Досега съм гласувал винаги. Имам си позиция моя, политическа.
Много се засука тоя свят. Разбирате ли света, в който живеем?
Да, това е от Хайтов. „Толкова се засука, че вече не можеш да разпознаеш кое е за добро, кое - за лошо“. Това не бива да се случва. Когато не се различава добро от зло вече става опасно. Зло и добро трябва да се различават. Съвестта трябва да е будна - най-необходимото на света. Аз съм виждал много хора, които правят много добро - особено последните години, когато се отдръпнах от театъра, който е бил винаги като една стена за мен.
Това значи ли, че Мариус отпреди 15 години, каза в интервю „Каквито и технологии да откриваме, Човек остава същата гад“ - вече Мариус мисли по друг начин, така ли?
Да, по друг начин мисля. Както казва Бергман: "Падаше мрак, а аз не го виждах". Това са тези младите години. Всичко те е засипвало - чернилка, грехове, изстъпления. Слава Богу, че съм излизал от всичко това на сцената и съм имал това пречистване. Това ме е запазило. Не мисля вече така за хората и не съдя никого. Опитвам се да не го правя, иначе го правя. За другите какво ли не говорим. Подхващаме ги и ги правим на нищо. Съветвам, колкото е възможно, да се удържа човек.
Понеже празнувате и 30 години творчески юбилей - "30 години Мариус", какъв беше Мариус на 20 и на 30 години, сравнен със сегашния, безвременен Мариус?
Това си е точно 30 години Мариус. От първия ми моноспектакъл – „Дон Жуан“. Тогава така ми дойде – да се подпиша Мариус. Прекалено много бях отдаден на театъра и прекалено по неговите закони живеех, само там гледах.
Имам чувството, че за първи път откакто Ви познавам, от дете, в живота Ви има място и за друго, освен за театъра.
Нека да не прозвучи грубо, но аз пак ще говоря за това – за вярата в Бог. Винаги съм знаел, че ще има съд и се чака този съд. От няколко години се обръщам, припомням си всеки ден Десетте Божи заповеди. Нищо не може да се получи изведнъж. Театърът е такова място. Не е безобидно.
Липсва ли Ви нощния живот?
Не, достатъчно беше. 90-те години бяха много различни. Имаше и нещо хубав в тях. Имаше хубави моменти, но се прекали. Аз поне прекалих.
Кой посещава душата Ви сега? Кой последно посети душата Ви?
Това са много съкровени неща. Това са само между човека и Бога отношения.
А между човека и човека? Какъв е Мариус, когато е влюбен?
В земните измерения на влюбването - това между хората, които са се случвали, аз напълно съм ги премахнал и задраскал. Категорично заявявам - по начина, по който съм ги преживявал, те са били грях, те са били греховни и са били отвратителни. Любовта, вече аз поне се моля и я търся само нагоре - в Господ!
Кое е непоправимото във Вашия живот?
Прекалено лично е, не искам да го споделям. Толкова много съм получил, че ще бъде срамота и грехота.
Вие говорите за "пълна истерия", аз говоря за "пълни салони". Тъй като "Нашенец" съдържа откъси от всички 12 моноспектакли - колко време го подготвяте? Може ли да се каже, че са 30 години?
Не знам. Винаги всеки спектакъл е бил реплика на предишния. Този готвя от няколко месеца. Като артист, правещ моноспектакли, може да се каже, че е следствие на тази 30-годишна работа. Аз отдавна исках да посегна към Чудомир, към неговия хумор. Нека да не звучи "ха хо - хи хи". Много дълбок автор. При него няма нищо просто ей така - за забава. Изключително смразяващ автор, дълбоко проникнал в нашата народопсихология и в нашата народопсихология.
Любимата Ви реплика от "Нашенец"?
„Вий си мислите, че всичко знаете, че всичко сте разбрали, мислите си само, ама то не е тъй, не е тъй“ - много хубава реплика.
