От бъдника до Дядо Мраз, от коледарските песни до празничните химни, зимните обреди и обичаи на българите се променят, но и съхраняват същността си в цялата ни нова история.
Винаги асоциираме зимните празници с много храна, алкохол, дни около трапезата, коледари - обичаи, родени още в езическите времена.
"Докъм края на 19. и началото на 20. век българската селска култура пази обредността на коледната традиция, която започва още от Игнажден и продължава до Йордановден", разказва историкът проф. Вера Бонева.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Срещата с нея е пред камината на цар Фердинанд в Националния етнографски музей. Сред експонатите на тяхната коледна изложба намираме трапези и други елементи от зимната ни празнична традиция.
"Всяко семейство си има определен ред и при подготовката на празника и неговата реализация. Не всяка жена може да меси коледния хляб. Тя трябва да бъде здрава, да не бъде раждала наскоро, да не е влизала в интимни отношения с мъж през последните три или четири дни", разказва Бонева.
"Тя (обредността - бел.ред.) започва да се променя още през 19. век, когато на мястото на селската култура постепенно навлизат елементите на градската култура", добавя Бонева.
С идването на 20. век празнуването на Коледа и Нова година се осъвременява. Царското семейство налага нови европейски традиции.
"Постенето влиза в градската кухня, но в градското семейство влиза и елхата. Още през 80-те години на 19. век започват да се изпращат коледни пощенски картички и това става сравнително бързо", посочва историкът.
"И тогава е имало коледни базари, както и сега. По това време се масовизира и практиката да се разменят подаръци. През 20-те и 30-те години в София, в ресторантите започват да се организират новогодишни тържества, семействата излизат извън дома, за да посрещнат Нова година. Нещо, което е със сигурност иновация", разказва Бонева.
"Далече, далече, дето Ледовитият океан мие ледени планини, там живее дядо Мраз и проклетата баба Виелица." С тези редове започва приказката на Елин Пелин "Дядо мраз и внуците му" от 1910 година. Тогава българчетата пишат писма до Дядо Коледа, а Дядо Мраз все още е само руски фолклорен герой.
"Дядо Мраз носи на гърба голям чувал, но в чувала няма подаръци, а там носи студ и сняг от Севера. Това е героят преди 1944-та година, а съветският Дядо Мраз понякога идва с ракета", казва Бонева.
След 9.09.1944 година, Дядо Мраз измества Дядо Коледа като носител на подаръците и светлото настроение. Вече не се отбелязва Рождество Христово, а Нова Година става големият зимен празник.
От 90-те години на 20. век до днес, няма граници между светското, църковното и езическото отбелязване на зимните празници. Всеки възприема каноните или обичаите спрямо своите ценности и разбирания, но това, което ни обединява е желанието за малко повече чудеса и добро след зимните дни.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK