В няколко български града през последните две седмици бяха поставени табелите „Купи ѝ цветя". Предисторията на инициативата е свързана с една любовна история, която свързва България и Латвия. 

Снимка: btvnovinite.bg

Преди 4 години Георги и Саманта избират Англия като алтернатива за по-добър живот. В Лондон е и първата им среща.

„Когато го видях за първи път, веднага си казах: „О, това е моето момче. Той ме попита за името ми, аз му го казах и в този момент погледнах в очите му и почувствах, че това е нещо повече от това, което бих могла да си представя за този момент", споделя Саманта Попова.

„Малко се притесних да я заговоря. Разговарях с мой приятел по телефона и казах „Чао!", за да приключа разговора. В този момент тя се обърна към мен и ме заговори, понеже на латвийски „Чао!", означава "Здравей!". Тя си помислила, че съм латвиец и така се запознахме", разказва Георги Попов.

Снимка: btvnovinite.bg

На вторият ден от запознанството им Георги кани Саманта на среща, а на третият ден решават да заживеят заедно.

„В началото, английският на Джордж беше доста лош. Беше предизвикателство не само за мен, но и за него. Понякога се разстройвах, защото исках да му кажа точно как се чувствам, какви са емоциите ми... В началото го изпращах в кухнята и му казах: "Скъпи, би ли ми донесъл вилица?!", а той ми носи чиния. Започнах да му оставям малки бележки какво е вилица и какво е чиния, какво е това, какво е онова. Mалко по-малко той се научи и сега не можеш да му затвориш устата." - разказва Саманта.

Четири години по-късно двамата вече са съпруг и съпруга. Вдигат сватба в България, но със сватбени ритуали и от Латвия.

След 6 месеца ще се роди първото им дете. Бъдещите родители мечтаят за момента, в който ще могат да заживеят като семейство в България. А приказната им любов се превръща във вдъхновение за Георги и приятелите му.

Снимка: Георги Попов, личен архив

„От както познавам Саманта, до ден днешен всяка седмица й купувам цвете или й правя малък жест. И от там дойде инициативата като цяло, че трябва да се правят такива жестове постоянно - без значение дали е в началото на връзката или не. Случайно бях попаднал на един руски сайт, в който бяха качили снимка от Санкт Петербург от един парк - снимка на този знак „Купи й цветя", за да може хората да си купят цветя.

Снимка: Георги Попов, личен архив

Трите момчета поставят табелите „Купи й цветя" в няколко български града.

Снимка: Георги Попов, личен архив

„Започнахме с Велинград, тъй като е един от нашите любимите градове и също така спа центърът на Балканите и знаем, че се посещава от много туристи. Поставихме и в Пазарджик - в нашия роден град. Сега дойдохме и в София, също да поставим като столица на България." - казва Георги Петров, организатор на инициативата.

„Идеята ни е да напомним на мъжете да ценят жените си. Малките жестове наистина говорят много." - казва още той.

Снимка: btvnovinite.bg

„Това е целта на този знак да подсетим мъжа, да събудим доброто в него и да правим жестове като този на време. За това го правим – за усмивката, прегръдката и милите думи." - допълва Юлиян

Инициативата им бързо става заразна. В Харманли е поставен също подобен знак, но от други хора. Инициативата им предизвиква радост в очите на много хора, защото малките жестове имат значение.

„Тази инициатива според мен е хубава, защото така напомнят на мъжете да си уважават жените и да държат на тях", споделя Денис.

Снимка: Георги Попов, личен архив

„Синът ми например, веднъж, когато ми беше подарил едно цвете и ми каза, аз нямам пари да ти купя друг подарък. Поднесе ми това незначително цветенце и ми каза, но да знаеш, че много те обичам", разказва Нели.

Снимка: Георги Попов, личен архив

Инициативата им привлича вниманието и на чуждестранни туристи в центъра на столицата ни. Срещаме италианката Анжела и съпругът й. Тя работи като шофьор на автобус в Рим. Споделя ни, че в Италия има само още 3 жени с нейната професия. Според Анжела жената заслужава много жестове като този, но те трябва да са заслужени.

Снимка: btvnovinite.bg

„Трябва и да ги заслужим. Да сме истински жени. Трябва да сме силни жени, но и женствени – микс, това е перфетния вариант", казва Анжела.

Анжела работи по 15 часа на ден и получава рядко цветя.

Снимка: Анжела, личен архив

„Не получавам много често, но ме прави щастлива, дори в моментите, когато съм в ролята на шофьор на автобус, което си е мъжка професия", добавя тя.