114 души живеят у нас незаконно, защото са без документи. Това отчитат от вътрешното министерство, след запитване на bTV. Вероятно обаче броят на тези хора е много по-голям, защото те остават „невидими“ за държавата ни.
Мехран Давари от Иран всички наричат с българското име Стефан. Той живее у нас от 13 г., говори български, работи и има жилище в София и мечтае да има български документи. Но вместо това периодично влиза в бежанския лагер в Бусманци и има опасност да бъде екстрадиран.
За правото ни той може да бъде наречен „невидим“. А в подобна ситуация като неговата са стотици хора у нас.
Семейство Джамал. Той е Музафер от Пакистан, а тя е Биляна, родом от Враца. Женят се и днес имат син - Иван, на година и половина.
Семейството е в трудно финансово положение. Без личен документ Музафер не може да започне работа, а според закона трябва да излезе извън страната и да кандидатства за виза, която не е сигурно, че ще му бъде издадена. Сред „невидимите хора“ са и семейство Кулагини от Узбекистан. Тя е Марина. Идва в България преди 22 г. с малкия тогава Данил. Днес той е мъж на 25.
„Дошли сме тук по покана на моята леля. След разпада на СССР животът в Узбекистан, както и навсякъде, стана тежък. С много размисли решихме да направим тази крачка и да дойдем тук в България, защото не останаха никакви роднини, нищо. Тя ни беше единствен човек“, казва Марина.
„Всичките ми спомени са от България. От детската градина тук в България. Като българин се усещам. Цял живот тук съм живял. Съзнанието ми е българско. Българин се усещам“, казва Данил.
Макар да е отличник той остава без средно образование и от ученик работи на черно.
„Не успявам да отида на матури, защото за да се явя на матура - ми трябва документ за самоличност. И както сега нямам документи за самоличност не съм се явявал на матура. От 16-годишен започвам да работя първо на автомивка. После работя като бъчвар, сервитьор, барман. Сега последно време се занимавам и със строителство“, казва младият мъж.
Той иска да завърши и да запише и висше.
През всичките тези години Данил и майка му не могат да правят най-обикновени дейности, за които често не се и замисляме.
„Като затворник в собствената къща. Само вкъщи, работа вкъщи. Дори не можеш да излезеш навън с приятели вечер, защото се притесняваш, че може да те спрат за рутинна проверка“, казва Данил.
Сега чакат да разберат дали все още са граждани на Узбекистан. Ако са, ще бъдат екстрадирани в родината. Стигне ли се до това Данил може да влезе в казармата или в затвора.
„Нито език знам, нито нищо от там. Там не може да се обърнеш и към никого по принцип“, казва мъжът.
Няма точна статистика колко души споделят тази съдба. В отговор до bTV от Дирекция „Миграция“ посочват, че 114 граждани на трети страни пребивават у нас незаконно. 75 от тях също като семейство Кулагини всяка седмица ходят до районното на подписка.
В помощ на тези хора работят юристи от центъра за правна помощ „Глас в България“.
„Тези хора нямат режим, по който административно да бъдат регистрирани, защото реално те са невидими. Те са невидими за нас. Те са невидими за системата. Това са хора, които могат само да носят приход, а не да носят тежест. Това са хора, които ако останат така невидими, те са рисков фактор, защото ние нямаме информация за тях... и те не подлежат на административен контрол. Закон към момента за тези хора няма. Има празнота. Има вакуум. Има дупка в закона, която трябва да бъде запълнена“, казва Диана Радославова, адвокат от „Глас в България“.
Юристите имат идеи за законови промени и вече търсят подкрепа от парламента.
„Това, което ние сме разписали, са едни много ясни критерии, въз основа на които един човек без документи би могъл да узакони престоя си. Самият факт на престой няма да бъде единствен. Тук ще се гледат наличие на семейни връзки, степен на интегрираност, владеене на език и така нататък, целият бекграунд. Лицето да не е осъждано. Това са условия, на които единици могат да отговорят“, обясни адв. Тодор Илиев.
Докато се търси политическа воля времето за тези интегрирани в обществото ни хора тече.
