Тя е на 91 години и въпреки мъдростта си, не проумява политическите неразбории, но категорично ще гласува, за да има „оправия, вместо разправия“.

Сефтора от Чемиш чува звука на камъка по-добре от човешката реч, но защото живее от много време сама, на човеци се радва най-много.

Името на селото е с няколко значения, едно от които „сладка круша“. А нейното е на хубаво момиче, което майка ѝ видяла преди да я роди.

Обича да си говори с трите свободни кокошки в двора си. Там са и цветята ѝ, крушите, окачените на връв чушки, дървата за зимата – нейната песен. Напоследък - трудна за пеене.

„Кметът вижда, че вече съм капнала и не съм кадърна да си готвя, взе да ми дава ядене като на търтей и само си преценявам, че съм търтей – да ми се дава ядене, и ми се реве някой път. Чувала съм, че до 90 години е границата на живота. Доволно ми е дала природата - имам син, дъщеря, имам трима внуци и шест правнуци“, разказва баба Сефтора.

Гледа потомството си от снимките, по-малкото от които са от младостта ѝ. От сватбата си няма, защото сватба не е имало.

 

„Не съм живяла много лошо, не съм живяла и много добре – нещо средно. Там, където съм родена, съм живяла в богат дом – всичко е имало, не съм живяла мизерно, гладно. Ама не са ме учили, а са ме пращали да паса волове сама и с деца не съм се събирала“, добавя жената.

Сега парите поне за хляба и лекарствата стигат и не са болката от някога. Само самотата е за оплакване.

„Няма хора. И в другата къща няма. Пусти къщи. И лисици. Идват ми на вратата“, разказва още 90-годишната баба.

С болките си или пък може би без тях, тази неделя Сефтора пак ще отиде да гласува – пак с надеждите. Или пък може би и без тях. 

„Да дойде някаква оправия, да се успокоят там и да се преклонят на една страна, да заработи каквото ще се работи“, се надява жената.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK