Владимир Карамазов открива невероятни истории навсякъде около себе си и ги запечатва във фотокадри. Желанието му е да направи нещо голямо за България чрез фотографията. Повече за него разказва в "Тази събота и неделя".
"Искам да покажа на хората, че фотографията също би могла да разказва истории, искам да направя някой ден изложба, в която хората като влезнат, да излязат разплакани."
Споделя, че много често се връща при хората, които е снимал, и стават приятели.
На Юсуф, момче от Родопите, което снима, изпраща "златен медал, всичките дипломи и паричните награди", които е спечелил. "Той ги чакаше с нетърпение… " - разказва фотографът актьор. Така му показва, че всичко в живота е възможно.
Карамазов издава, че чето сънува георите на своите кадри, както и различни ситуации от снимането.
"Започвам вече да се оглеждам, докато шофирам по улиците, да се заглеждам в хора… Мъча се да измисля начин, ако видя човека, когото търся, какво правя, как му влизам в личното пространство и как аз тоя човек ще го накарам да се снима. Да му подметна визитна картичка, да се бутна в него, да му се извиня, защото това нещо сигурно ще се случи и като се случи, аз трябва да бъда подготвен за тази ситуация и да знам как да реагирам в нея."
Макар да ползва професионални камери, е фен и на мобилната фотография. Именно с телефон прави една от снимките си, с която печели и една от поледните и награди - кадър на най–голямата джамия в света в Мароко.
"Ввсеки ден мъкнех като муле по 20 гилограма в мен…. И всъщност тогава си казах, няма да взема никакви обективи, ще тръгна само с един апарат и с един 27-милиметров обектив. Много дълго време търсех това място и изведнъж видях, че с този обектив аз това нещо не мога да го направя. Слава богу че телефонът беше в мен. Извадих перфектен кадър.
