Когато човек има нарушение в храненето, непрекъснато мисли какво да яде, колко да яде и мисли само за калории, вместо да следва естественото хранене като баланс. Това посочи Детелина Стаменова, психотерапевт и специалист по хранителни разстройства и емоционално хранене, в студиото на „Тази неделя.”
Прекаляването с храната може да значи глад, преяждане или очистване, посочи специалистът и по думите й това се случва, когато не се доверяваме на тялото си и се разкъсваме между душата и тялото си.
Сред „новите” хранителни разстройства е орторексията, което се характеризира с концентрация само на био и органична храна, както и веганство. Друго разстройство е хиперфагия – синдром на нощното преяждане. Човек гладува, после се събужда нощем и тайно започва да яде.
Сблъсъкът на Нели с орторексиятa и хиперфагията започва с думите „трябва да сваля няколко килограма.”
„През 2015 г. беше един от най-трудните ми моменти, когато реших, че трябва да отслабна. Бях 52 кг - започнах да отслабвам от 52 кг. И реших, че ще го правя по много здравословен начин - ще спортувам, ще се храня здравословно. Като дефиницията ми за здравословно тогава беше хапвам си мазнини - маслини, авокадо, масло, хапвам си въглехидрати - гречка, киноа, хапвам си салати, месо, но до към 1000 калории. И всичко това го калкулирам в едни екселски таблици, пазя си ги и до ден днешен, защото така се връщам понякога и си казвам "Боже, как съм могла!", сподели тя.
Този режим продължава половин година. Нели сваля 8 килограма.
„Аз изобщо не мислех, че това е проблем. Много се харесвах, наистина! Защото да си кльощав в представата на жените е един вид - достигнал си целта. Нито една жена не ми каза, че изглеждам зле, няма как да ми го кажат. Но ми направиха снимка - първият беше баща ми и ми каза "Ти отиваш към анорексия". След това приятелят ми каза "Нели, ти не изглеждаш изобщо добре! Погледни се!".
Нели успява да се справи с проблема си сама - започва да се храни нормално и качва няколко килограма.
„Така до 2016 г., първи курс, когато започнах да преяждам. Всеки ден, след университета, минавах през всеки, всеки един магазин и си купувах по нещо сладичко. И си го изяждах. Прибирах се с доволно подут стомах, лягах на пода и не знаех какво да правя”, каза тя.
Нели започва да изпада все по-често в емоционални кризи. И не е сигурна, че ще може да се справи сама. Затова търси помощ от специалист.
„Научих, че отношението към живота трябва да е спокойно и че всичко минава. Въпросът е да се замислим ние имаме ли нездрава връзка с храната. Защото храната е енергия, но храната е и преживяване - тя ни събира и когато превърнем нещо такова в наш враг, животът е много по-труден”, категорична е Нели.
По думите на Детелина Стаменова емоционалното хранене е реакция на ежедневната ни тревожност, лоши новини, изискванията на средата около нас и липсата на нормалното в социалните медии.
