През тази седмица България се изкачи на 91 място в световната класация за свободата на словото. Тазгодишният доклад поставя много въпроси не само за физическото оцеляване на журналистите в условията на диктатури и война, но и за отговорността им в ситуация на информационна война, агресивни фалшиви новини и откровена дезинформация.
На представянето на доклада в Лондон присъстваха двама от най-изявените световни журналисти: британецът Стюарт Рамзи, който беше ранен в Украйна в началото на войната и кореспондентът на руския вестник ,,Новя Газета" Евгения Дилендорф. С тях ни среща кореспондента на bTV във Великобритания Васил Христов.
Стюарт Рамзи е старши кореспондент на най-големият частен британски телевизионен канал Sky News и един от най- известните журналисти в света. Отразявал е близо 20 военни конфликта по целия свят и е виждал до какво води липсата на свобода на словото.
„Смятам, че свободата на словото е възможността да бъдеш критичен. Тази свобода е в основата на демокрацията. Да можеш да кажеш това, което искаш да кажеш и в което вярваш. Да казваш истината. Това е в основата на всичко. Да можеш да се изправяш и да казваш: „Не вярваме в това, което казвате, вярваме в истината“, заявява той.
В Русия в момента действа законодателство, което криминализира всякаква информация, различна от официалната правителствена линия. Евгения Дилендроф е кореспондент на най-големия независим вестник в Русия „Новая Газета“, който спря да излиза, за да не направи компромис с професионалните стандарти.
„За съжаление, голямата част от обществото ни получава информация от телевизията и за мен е невъзможно да си представя как това може да се промени в момента. Дори и интернет не може да промени ситуацията. Още повече, че след 20 години на пропаганда, мнозинството има дълбоко изградени грешни представи за ситуацията в света, в която всичко случващо се в момента се вписва“, разказва тя.
Обективната информация за един военен конфликт е важна, за да може обществото да знае реалната ситуация, но това е много трудно, когато освен реални бойни действия се води и информационна война.
„Много е трудно, наистина. Обичайно, това, което трябва да се опиташ да направиш, е да имаш два екипа. По един от двете страни на конфликта и те да сглобят общата, обективна картина заедно. И ние го правим, защото нашето бюро все още работи в Москва. Те правят всичко, което могат, за да го правят въпреки ограниченията“, обяснява Стюарт Рамзи.
Той допълва, че отразява ситуацията от 2014 и от двете му страни.
„Можех да следя развитието, като минавам от двете страни, но това беше преди да започне войната. Когато започна, бях в Украйна. Журналистите в тази ситуация не могат да покажат повече от това, което могат, но това не означава, че те трябва просто да заснемат войната. Те трябва да са подготвени и да навлязат в същината. Да могат да обяснят защо това се е случило, да видят процесите зад това, което се е случило. И така пропагандата във войната се изключва напълно. Всяка война върви ръка за ръка с пропагандата и социалните медии правят проблема още по-голям, защото помагат за проникването на фалшивите новини. Но това е и работата на професионалните журналисти като нас, да показват обективно ситуацията“, заявява още той.
Екипът на Стюарт беше първият попаднал под атака в началото на войната, докато пътува към украинската столица. Два куршума са попадат в бронежилетката на оператор, а Стюарт е ранен в кръста.
„Войната е опасно нещо. Да я показваш също е опасно и ти се съгласяваш с това. Опитваш се в тази ситуация да вършиш работата по най-добрия начин, но когато попаднеш в ситуация, в която няма правила и организация, към която да се обърнеш за съдействие, трябва да носиш отговорност за своите решения. Това е част от нашата работа. Toва, което се случи на екипа ни не ме промени и не ме отказа да продължа напред. Но това е което се случва по време на война и трябва да внимаваш“, добавя журналистът.
Но журналистиката не среща трудности само на бойното поле. В Русия строго се наказва всяка проява на независима журналистика.
„Невъзможно е да бъдеш журналист в Русия в момента. Ние просто преустановихме работа. Всички ние, повечето от нас“, заявява Дилендорф.
Стюарт е един от най-уважаваните световни журналисти, отразявал близо 20 военни конфликта по целия свят. На въпроса дали е опасно да си журналист днес, отговаря: „Не мисля, че е било по опасно, отколкото е сега. В много страни може да бъдете убит, ако сте журналист и пишете срещу правителството, но и от престъпник, за когото пишете или ако пътувате в зона на конфликт, като Северна Ирландия, където аз също работя. Винаги има потенциална опасност за това. Не съм сигурен, че е било по-опасно отколкото е сега. Но истинската, по -голяма опасност е проникването на фалшивите новини.“
В края на срещата ни с Евгения Васил Христов я попита смята ли, че ситуацията в Русия ще се промени и тя ще може отново свободно да работи.
„Ако бях политик, щях да ви отговоря с ,,да“, но не съм политик“, заявява тя.
