Българският фотограф и архитект Радослав Свирецов спечели първо място в категория „Полярни сияния“ на международния конкурс за астрофотография, организиран от Кралската обсерватория в Гринуич. Отличието често е определяно като „Фотографския Оскар“ заради престижа на конкурса и нивото на участниците.
В момента Свирецов се намира в Индонезия, откъдето разказа за историята зад наградената фотография, носеща името „Короната“.
Кадърът е заснет в Исландия през януари 2026 г. и зад него стоят часове планиране, чакане и търсене на точния момент.
„Стои доста планиране и чакане, тъй като самата фотография е заснета след много време на изчакване на перфектни условия. В Исландия има много често силен вятър, вълнение и особено когато е зима, е още по-непредвидимо. Но пък самият студ много благоприятства по-силната аурора и нейната активност“, разказва фотографът.
Няколко дни преди снимката той и съпругата му Катрин следили прогнозите за силна геомагнитна буря. След това започнало планирането на мястото, от което да заснемат явлението.
„От няколко дни знаехме, че предстои много силна геомагнитна буря и последва планиране къде точно е най-подходящото място. Избрах тази църква, която се намира само на около 30 минути от нашия дом в Исландия, и чаках близо няколко часа“, обяснява Свирецов.
Именно в този момент обаче се случва нещо, което можело да провали целия план.
Двамата вече били в автомобила и се канели да потеглят, след като направили множество кадри. Тогава съпругата му забелязала светлината през прозореца.
„Истината е, че тази фотография можеше въобще да не се случи. Вече бяхме в колата, готови да тръгнем. Бяхме направили много кадри, но точно в този момент съпругата ми каза: „Виждаш ли това през прозореца, което и аз виждам?“ И погледна – цялото небе беше зелено. Веднага обърнахме колата“, разказва фотографът.
След няколко часа чакане моментът настъпил.
„При аурората, дори да кажат, че ще има много силна активност, това обхваща много голяма площ. Няма как да знаеш точно в кой момент и как ще се случат нещата. Трябва да проявиш много търпение, цяла нощ да си на терен. Една минута невнимание може да означава, че ще изпуснеш този момент“, казва Свирецов.
За щастие двамата се върнали на избраното място, отново разпънали стативите и успели да заснемат кадъра.
„Мисля, че около две секунди продължих да снимам този кадър“, спомня си той.
Световно признание
Фотографиите на Радослав Свирецов вече са представяни от редица международни медии и фотографски издания, сред които The Times, Forbes, The Guardian и Bored Panda.
За него обаче последното отличие от Кралската обсерватория в Гринуич е най-значимият му успех до момента.
„Най-голям успех до този момент ще считам тази награда, която получих преди няколко дни, близо седмица“, казва фотографът.
Само около два месеца по-рано той получава и друго престижно отличие – за въздушен фотограф на годината в конкурса 35AWARDS.
В него участват близо 100 000 фотографи от различни държави, а броят на изпратените фотографии достига близо половин милион.
„Моето портфолио, което включва въздушни фотографии от Испания, беше избрано за най-доброто. Съответно ме избраха и за въздушен фотограф на годината“, разказва Свирецов.
От Исландия до Индонезия
В момента фотографът е в Индонезия, но този път не заради Северното сияние.
Причината е друга природна стихия – вулканите.
„Индонезия е държавата с най-много активни вулкани в света. Не Исландия, а Индонезия – с над 20 активни вулкана. В момента обикаляме остров Ява, който е с територия три пъти по-голяма от България. Вече две седмици сме тук“, разказва той.
Пътят му към Исландия започва през 2023 г., когато посещава страната за първи път със съпругата си.
„Посетихме за първи път тази невероятна държава. Толкова много ни хареса, че нямах търпение просто да се върна отново там. Изчаках две години, завърших образованието си за магистър-архитект и първото нещо, което направихме след това, беше да си купим еднопосочни билети“, спомня си Сфирецов.
Днес Исландия е негов дом.
Архитектурата и фотографията се срещат
Въпреки че е завършил архитектура, Радослав Сфирецов постепенно превръща фотографията в голяма част от професионалния си път.
Според него двете изкуства са много по-близки, отколкото изглежда на пръв поглед.
„Те са два вида изкуства. Реално архитектурата и фотографията много кореспондират“, казва той.
След преместването си в Исландия Сфирецов продължава да работи като архитект, като паралелно развива и фотографската си кариера.
България също е добро място за астрофотография
Въпреки че Исландия е сред най-популярните места за наблюдение и заснемане на природни явления, според Сфирецов България също предлага отлични възможности за астрофотография.
„За астрофотографията конкретно е също невероятно място, тъй като разполагаме в някои точки, да кажем, на Родопите – язовир „Широка поляна“ и други. Изключително тъмно небе, невероятен детайл в Млечния път“, обяснява фотографът.
По думите му България няма Северно сияние като Исландия, но има други природни и астрономически дадености, които могат да бъдат превърнати във впечатляващи кадри.
Най-силният му спомен е от ледена пещера
Сред всички природни гледки, които е заснел, Сфирецов посочва една, която е оставила най-силен отпечатък в него – така наречената кристална пещера в Исландия.
Това е ледена пещера, образувана дълбоко в ледник от движението и топенето на ледниковите води.
„Толкова дълбок, син, красив лед никога не бях виждал през живота си. Очите ми и сърцето ми останаха там“, разказва Радослав Сфирецов.
От архитектурата до астрофотографията, от Исландия до Индонезия, неговата история показва как професията и личната страст могат да се срещнат в едно – в търсенето на онзи кратък момент, който природата показва само за секунди, но фотографията може да запази завинаги.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google




















