Всяка година на церемония в Харвард се връчват се Ig Nobel Prize, познати още като Антинобеловите награди.
Те са за умовете, чиито научни открития са накарали хората едновременно да се смеят, но и да се замислят. За необичайно творчество и богато въображение за първи път отличията са раздадени през 1991 г.
Церемонията по връчването предшества връчването на Нобеловите награди и също се радва на обществена популярност, а целта е да стимулира интереса на хората към науката.
Хърбърт Крепац е тазгодишният носител на Антинобелова награда по биология.
„Тези награди са хумористични, дори саркастични. Поради тази причина понякога хората се притесняват от публичността, която би им донесла тази награда и отказват да я приемат”, казва Крепац.
Освен Антинобеловата награда получаваш и чек за 10 трилиона зимбабвийски долара, които са около 2,5 евро. Всичко се прави по много забавен начин, така че науката да стига и до хора, които не са от научните сфери.
Сред най-нестандартните научни идеи и абсурдни достижения са например това на британеца Джеймс Хийткоут, който е отличен за откритието си как след 30-годишна възраст човешките уши се уголемяват с 2 мм на всеки 10 години и затова старите хора са с много-по-големи уши. През 1996 г. бившият френски президент Жак Ширак взима Антинобелова награда за мир за честването на 50-тата годишнина от бомбардировките над Хирошима.
Друг метод показва пък как сварено яйце се превръща отново в сурово. Британския институт за стандартизация пък печели през 1999 г. в категория литература за упътване от шест страници (BS 6008) за правилната употреба на чаша за чай.
Откритието на Хърбърт разглежда как животните реагират на магнитните полета и си взаимодействат с тях. Представител на американската хлебарка се превръща в опитното им зайче. Започва този проект, докато живее в Сингапур.
„Има индикации, че всъщност животните имат магнитни рецептори. Хората нямаме, но някои животни имат и могат да улавят магнитните полета. Като птиците например. Те използват това за навигация, когато трябва да изминат хиляди километри. Започнахме да размишляваме кои животни имат тези магнитни рецептори. Трябваше да са животни, които не са много големи и бихме могли лесно да ги управляваме; които няма да ни наранят или отровят. В Сингапур има много хлебарки и всъщност така се спряхме точно на тях”, обяснява идеята Крепац.
За наградата казва: „Много съм щастлив. Бях изненадан, защото всъщност взехме награда за биология. Тоест аз съм физик с награда за биология. Щастлив съм и за срещите с много интересни учени по време на церемонията”.
Сега му предстои турнето на Антинобеловите лауреати – ще обиколят няколко европейски града, за да представят научните си открития.
По време на церемонията по връчването на наградата на Хърбърт се чува и България, защото той е женен за българка и от четири години живее и работи в нашата страна. Съпругата му Яна също е учен. Двамата се запознават в Барселона по време на научни експерименти.
„Като студент имах един приятел Павле. Покани ме на да пътуваме до Черна гора, където да ме запознае с балканската култура. Вече бях чувал македонска музика например. Дори много харесвах. Носех си уокмен и слушах македонска музика – песните от саундтрака на „Преди държа” на Милчо Манчевски. Много ми повлия този филм. Научих се да свиря тази музика. Яна се впечатли от това – как един австриец, рус със сини очи, може да свири македонска музика. И така започнахме да се срещаме и така станахме накрая двойка. В крайна сметка, приятелят ми Павле стана австрийски гражданин, а аз заживях в България”, разказва австриецът.
Яна и Хърбърт днес се занимават с информационни технологии, но не спират да поддържат и освежават научните си знания. Планират да останат да живеят в България.
