От утре започва преместването на украинските бежанци от Южното Черноморие и ще продължи до 1 юни. 150 души, настанени едва преди дни в детски лагер в Равда, ще трябва да го напуснат. 

След като месец се укриват от бомбите в мазе и ден преди да бъде взривена гарата в Краматорск, Оля Софонова и 7-годишният ѝ син Елисей успяват да се спасят с евакуационен влак.     

"В купето отначало бяхме седем души, после идваха още и още хора, станахме 20. Не спяхме вечер, стояхме и държахме децата си, в коридорите децата седяха по куфарите. Пътуването беше изключително трудно, не стигаше въздух, всички искаха просто да се спасят. Беше много тежко, но слава Богу се измъкнахме. На следващия ден на мястото, на което чакахме, имаше ракетен взрив и загинаха много хора", разказа тя.

Намират подслон в хотел в Равда. Преди дни ги местят в държавна база в града, която също трябва да напуснат, защото е резервирана за лятна почивка за ученици.

"Когато разбрахме, че програмата приключва, това ни отчая. Не знаем какво ще правим. Обстрелват града ни и нямаме къде да отидем. Днес говорихме с баба му – там няма газ, няма ток, няма лекарства, няма хранителни продукти", добави Оля. 

"Тук можем да се разходим, разбирате ли, а там не излизахме на улицата с децата. Когато се чуеше шум, бягахме в мазето. Тук можем да отидем до магазина да си купим храна, а децата могат да общуват", добави украинката.

Маша е на 9 години. Показва ни носията си и разказва, че е участвала в концерта за 24 май на училището в Равда.

"Още първия ден като отидох, ме включиха в танца, а след няколко занятия казаха на мама: "Може ли да вземем вашето момиче да участва в концерта? За по-малко от месец научих танца", разказа тя.

"Съгласни сме да живеем седем души в стая. Имаме покрив над главите си, има къде да легнем, а децата има къде да поиграят, има какво да ядем, това е най-важното. Благодаря ви, че ни приютихте", заяви Виктория Русяева.

Отново в неизвестност накъде ще поемат, майките на Маша и на Елисей се молят войната да свърши. А дотогава да имат възможност да се погрижат за децата си. 

„Настроението е много нестабилно, всички се страхуваме. Пристигнахме тук от страна, в която се води война. Мнозина много трудно стигнаха дотук. Те сега са паникьосани, защото продължаваме да живеем в условията на война, не сме сигурни какво ще стане с нас утре. Тези хора не могат да плащат допълнително, надяваме се нещата да са стабилни, да се наредят“, заяви украинката Наталия Ямболска.