Китайското му име е Уей Си. Освен преподавател по Тай дзи е художник и калиграф. Силви Велев е създател на първата академия в България за китайска калиграфия.

Негови творби, създадени чрез древната техника за красиво писане, провокират голям интерес и от китайска страна. През септември следващата година той ще представи картините си в Пекин и Шанхай, а организатор на изложбата му ще бъде популярен архитект, който работи за студиото на Джеки Чан.

Китайската калиграфия е считана не само за изкуство и начин на себеизразяване, но е приемана и като лечебна терапия. Силата ѝ е в концентрацията и баланса между мисли и движения, които трябва да постигне пишещият.

Силви изучава древната техника за "красиво писане" повече от 10 години. Пътят му до това изкуство започва след прочитането на книгата "Дао Дъ Дзин", позната като китайската библия.

"Аз бях погълнат от този труд - не много голям, но много значим, и когато го прочетох, си казах: "Ахаа, това е моето нещо като философия и разбиране. Много обичам една китайска мисъл – по-добре да видиш едно нещо от 10 000 ъгъла, отколкото 10 000 неща от един ъгъл,  т.е. ако вие правите нещо от сърце - за китайците сърцето е душата, вие следвате своя път и достигате своето Дао в нещо", казва Силви. 

Именно философията на Дао е в сърцето и на бойното изкуство Тай дзи, което преподава и Силви. То е популярно още и като лечебна гимнастика и техника за релаксация. Практикуването му помага при проблеми на опорно-двигателния апарат, подобрява и регулира циркулацията на кръвта, функционирането на жлезите, както и общия обмен на веществата в организма.

Силви е бил ученик на Ян Джун, шесто поколение потомък на създателите на Ян стил-а в Тайдзицюан.

"Учителят ми по Тай дзи ми даде китайско име – Уей Си. "Уей" от фамилията ми Велев, което значи велик, а "си" е запад от първата ми сричка от Силви", обяснява той.

Всяка една от живописните картини на Силви е подписана с китайското му име, както и с печат, ръчно изработен за него от китайски майстори. Преди да отпътуват за Китай, творбите му могат да бъдат видени до 5 февруари в Институт "Конфуций" в София.