Братята Емрах и Реджеп от родопското село Борино свирят на няколко инструмента, пеят, рисуват, а в момента и сами строят новия си дом в гората. За изкуството без граници и въпреки трудностите разказват Радиана Божикова и операторът Константин Димитров.
Те са родени в малкото родопско село Борино. В дома им винаги звучали български народни песни. Любовта им към изкуството ги води в столицата. За да се прехранват в големия град, дълго време братята Емрах и Реджеп свирят и пеят по улиците.
„Израснали сме много хубаво, много благо, спокойно - в една много благоприятна атмосфера, главно на хора с добри сърца”, споделиха те.
В София Емрах завършва художествената академия, а Реджи следва в музикалната. И двамата свирят на китара, виолончело, пиано и барабани.
От малки, поне за себе си мога да кажа, че знаех по някаква причина, че изкуството ще е това, с което ще се занимавам в живота си и с изобразително изкуство, и с музика като призвание, да съм го усещал като призвание, споделя единият от братята. Не крие, че е било трудно:
„Те са само едни много добри условия да проявим най-доброто от себе си и без тези трудни условия нямаше да стигнем до тук. Най-вече сме се сблъсквали с много хора, които все още разделят хората, които имат големи предразсъдъци, въобще за света, за хората…”
Двамата братя днес преподават музика на малки деца в софийското село Кокаляне. Вече имат и няколко авторски парчета. Музиката и текстовете им са вдъхновени от най-голямата им любов - природата. Затова и от 6 месеца те сами строят своя дом на 15 км от селото, високо в гората. Голяма част от мебелите си намират сами - до контейнери, както и взимат и втора употреба.
Прозорците на дома им са от изхвърлени стъклопакети, а идеята на проекта на къщата им идва от желанието да е нещо сътворен с техните ръце, както творят музика - от душа.
Не искат да слагат ограда на дома си – „защото това е поредното разграничаване от света и слагайки ограда, например физическа, подсъзнателно започва да слага и вътрешната си ограда в себе си и оттам идва и страхът в хората”, споделят братята.
Освен че свирят и пеят, двамата братя и рисуват.
Реджеп и Емрах са толкова скромни, че не смеят да мечтаят за успех и големи сцени. Казват, че се занимават с изкуство, защото това изпълва душите им с любов и спокойствие. Понякога им липсват, обаче Родопите. Обичат силно България и се гордеят, че са родени тук.
