Малкото родопско село Зорница е на път да се промени, защото все повече млади хора избират да си купят къща там.
То е от онези малки български селца, към които на човек би му се приискало да избяга. Девствената природа и тишината са примамили и семейството на интелектуалците Сърница и Васил Василев. Той е театровед, а тя - журналист.
"Зорница - това красиво име, пo време на Oсманската Империя, имената са били на турски. Казвало се Гюндюзица, което означава точно "дневна звезда". Красиво име е имало още тогава. Общуването с небето са го усещали и предишните поколения. Мястото е очарователно и неговите жители имат това усещане за очарователност. Обичат си планината…" - споделя Васил Василев
"Първото, което ни учуди, че селото има много повече къщи отколкото хора. Това село през 20-те и 30-те години на миналия век е имало 300 000 овце. В момента това звучи абсурдно, но изцяло е крив комунизма." - разказва Сърница Василева
"Тук нашата избирателна секция е от 12 души. Винаги дава съвсем точен резултата на България – можем да кажем от нашите гласове, кой влиза в Парламента и колко точно места има. Така е разпределено всичко - точно както е окончателният резултат." - добавя Васил
Влюбени от ученическите години, двамата имат вълнуващ живот със спомени пръснати по цялото земно кълбо.
Като журналист, основател на "Демокрация", Сърница помни ярки моменти, които днес сякаш се повтарят пред очите й.
„От тук имаме достатъчно дистанция, за да се абстрахираме и да гледаме на нещата не пряко заобикалящи ни, което от една страна, дава голяма свобода за прочит. От друга, не си толкова вътре в нещата. Винаги съм оптимист и единствено виждам, че нещата стават бавно“, разказва тя.
„Цялото семейство, в което съм расъл, бяха граждански активни, литератури хора на езика. Живееха с ежедневието, с проблемите на обществото на България, бяха патриоти в най-сериозни смисъл на думата. Изживяха си живота достойно. Каквото са могли, направили са, но мисля, че биха се радвали да видят това, което сега правим ние“, сподели Васил.
Прабабата на Васил е сестра на големия български поет Николай Лилиев, а майка му е Елка Константинова - едно от най-ярките лица на демокрацията през 90-те години и министър на културата в правителството на Филип Димитров. Може би това до известна степен предопределя и пътя му към литературата, театъра и киното. Той е завършил ВИТИЗ, но и няколко години следва в Полша, университетът, е който са преподавали Мария Кюри и Николай Коперник.
"Един от учителите ми беше Зануси. Той ми преподаваш е кино, но там имахме велики преподаватели, включително един от тях стана папа след това - Карол Юзеф Войтила. Такова време просто случихме. Анджей Вайда ми е преподавал. Не само се учихме, бяхме свидетели на едни политически процеси, които след това обхванаха Европа и света с голяма сила. Там беше началото на демократизирането на Източна Европа, падането на комунизма…" - разказва още Васил
По-късно той е работи в Шуменския театър.
"Наш преподавател и често работеше с нас е великият Тодор Колев. Хората може би го помнят като забавен, като смешен, като нестандартен талант. Всъщност той беше изключително дисциплиниран артист и държеше много на точността, на всяко нещо да е изпипано. Тази пълнота на изкуството - с морал, с етика сигурно най-много ме е впечатлявала." - споделя още Васил
От 2006 г. двамата сменят поприщата си и се отдават на страстта към непознатото. Построяват си лодка и отплават към Атлантика, където живеят три години.
„В това конкретно тригодишно плаване сме били в 27 държави и всичките морски държави, разположени в търговските ветрове, където морето е създало историята, особено на пристанищните градове“, разказва Васил.
"Най-дългият период, който сме спали само на борда на лодката е 1 година и седем месеца, но по различни острови" - добавя Сърница
„Предстои ни едно много интересно плаване по европейските реки. Започва по Дунав и целта ни е да достигнем до Париж. После да се върнем през Южна Франция, после да направим един кръг през реките и морето на Европа. Тя в момента е Козлодуй, пуснахме я пробно миналата година през Дунава“, допълва той.
Докато пътуват, двамата пътешественици и пишат. За текстовете си те получават наградата на фондация "Кор Кароли". Двамата казват, че животът в открити води е много близък до този на село. Не познават скуката. Обиколили целия свят, днес Сърница и Васил откриват щастието в село Зорница и се опитват да го възродят. Смятат, че животът на село е възможен, най-вече и заради възможностите, които предлага днес интернетът.
В селото са организирали многократно фестивали като „Gourme Zornitsa Open“, както и занимания с деца. Промяната усещат и местните хора.
От месец обаче наблюдават и една негативна тенденция – уикендите тишината, която привлича хората там, се нарушава от група, която с часове пуска много силно музика, която пречи както на местните, така и на гостите на селото.
Сърница и Васил се надяват, че след многократни разговори скоро това ще се промени. Промяна очакват да се случи и в други малко населени места, които имат нужда от животворната сила на младостта.
"Главният път, който ни чака е път на главите ни, просто трябва да застане в главите ни това, което искаме да стане" - споделя Васил
Вижте специална галерия от село Зорница на фотографа Евгений Милов в Ladyzone.bg.
