Все повече села у нас се обезлюдяват и изчезват от картата на България. Според прогнозите на „Financial Times“, българите, които към днешна дата са 6,9 млн., ще намалеят до 5,4 млн. до 2050 г.
Гергана и Лена са сред последните 25 жители на пернишкото село Велиново. Живеят една до друга в къщи на повече от 200 години, построени само от кал, камък и дърво.
„В това село бъдещето не го виждам, направо си умира селото. Сега сме колко човека, един по един умира и ние сме на възраст. аз съм на 76 години, аз нямам никакво бъдеще вече“, каза Гергана.
Възрастната жена не е излизала от Велиново повече от 30 години. Дори на Коледа, празнува сама. Дълги години работи като продавач в магазин, но днес магазин в селото няма.
„Нямаме най-напред превоз, поне един път в седмицата да има превоз от тук, може би един човек да се качи, да отиде до града. Най-нужен ни е автобус, например, става ми лошо, мога да ходя – ще отида в Перник, в града, на изследвания, да си напазарувам или да пътувам до децата за един ден. Ако има рейс и хората ще идват по-често, а те ни откъсваха направо“, посочи Гергана.
В миналото Велиново носи името Мисловщица. Данни за съществуването на селото има още през XV в. В близост са открити руини на римска крепост, както и тръби от хиладолетен водопровод. Днес, обаче в дома на Гергана вода няма. Затова всеки ден тя слиза до чешма в центъра на селото. Но, не би заменила за нищо родното си място.
Внуците на Гергана отдавна са избрали града, но въпреки това от време на време я посещават. Лена, обаче е напълно сама. По цял ден преде вълна и плете за децата, които винаги е мечтала да има, но заради операция, мечтата ѝ не се осъществява.
От младини е свикнала да се оправя сама. Била много непокорна. Веднъж подгонила с пръчка Анастасия Мозер, при нейното посещение в селото.
Казва, че селото ѝ е забравено от политиците, защото са толкова малко, че дори гласове не могат да дадат. Споделя, че харесва само президента, но не си спомня името му. Не знае кой е главен прокурор, пък и казва, че не я интересува. А как се казва премиерът – е забравила.
Лена и Гергана гласуват по избори, но само за кмет. Кметът тук, обаче не е просто кмет. С личния си автомобил той разнася сирене, хляб и лекарства по домовете. Снабдява ги с батерии и всякакви други домашни потреби. Отзовава се и в най-малките часове на денонощието, ако трябва да поправи на някой нещо или да го закара някъде.
Всяка година селото става с по двама по-малко. От 600 днес са 25. Според кмета, до 10 години тук няма да има никого, а не след дълго – стихиите ще погребат и красивите сгради.
