„Малко ми е странно да стоя пред вас и да говоря банални истини, които трябва да са самоочевидни. Трябва да сме единодушни, че не е добра идея и не е редно един мъж да остригва приятелката си. Визирам случая в Стара Загора, визирам случая с историята, която Тити разказа и всички случаи на домашно насилие, които придобиват публичност или се замитат под килима“.
Това каза в студиото на „Тази събота“ Иван Ланджев, есеист и сценарист.
„Аз сериозно питам и не го разбирам – какво пречи, когато се чувствате предизвикани, да напуснете ситуацията? Когато смятате, че мъжеството и достойнството ви е накърнено, да покажете достойнство и да не участвате в това. Що за мъжество е това, което се чувства застрашено, под атака, нестабилно и все трябва да се доказва“, посочи той.
„Да си агресивен и страшен е жалко поведение. Това е демонстрация на ужасна слабост. България трябва да си даде сметка, че съществува насилие срещу жени, тъкмо поради факта, че те са жени“, добави Ланджев.
„За неизбежната случайност“
„Дълго време се чудих как да подходя към всички текстове. Има есета по най-различни теми, има предговори и послеслови към книги и издания, в които съм участвал“, обясни Иван Ланджев за книгата си „За неизбежната случайност“.
„Имам папка в лаптопа си с реални истории, които човек не може да си измисли. Имам история за реален американски лесничей, който е рекордьор на Гинес по най-много преживени удари от мълния – 7 пъти е удрян от мълния. Накрая не умира от това, но няма да издавам от какво, защото го разказвам в книгата. Неговата история ми послужи за рамка на книгата – първото есе и последното се занимават с тази история. Тази история ме вдъхнови – тя, което тя казва, е това, което искам да кажа в книгата – за упорството да не си научиш урока, да продължиш да се разхождаш на чист въздух. След първия, след втория, след третия удар – този човек никога не си е сменил работата. Свързах го и с нашите исторически несгоди през последните десетилетия“, каза още той.
„В книгата правя умишлен ход да бъда оптимист. В песимистичната позиция има нещо претенциозно. Запазвайки осанката си на песимист, човек се презастрахова – или е прав, защото нещата са лоши, или ако стене нещо хубаво, той е приятно изненадан. Аз избирам да скъсам с песимизма в тази книга. Колкото и ирационално да звучи – избирам да мисля в оптимистични параметри за България“, допълни Ланджев.
