Италианец по произход, африканец по ритъм – MoBlack за първи път като хедлайнер у нас

Като артист той носи магията на цял континент, събужда спомени, обединява културата на племена от всички краища Африка. Истинското му име е Миммо Фалконе – италианец, който намира сърцето си в Гана и оттам започва да пише историята на MoBlack Records – лейбъл, който дава сцена на африкански артисти и достига до най-големите музикални събития по целия свят.

В интервю за bTV той разказва за създаването на музика отвъд културните граници. 

- Пътуването Ви от Неапол до Гана се оказва превратна точка за музиката, която създавате. Кой момент в Африка Ви накара Мимо да се превърне в MoBlack?

„По време на престоя си в Гана се запознах с много местни артисти, всички носеха този познат африкански ритъм. Затова реших да взема дарбата им и да я преобразувам в хаус музика, изпратих това, което създадох на няколко лейбъла в Европа, но никой от тях дори не се и обади. Чаках, чаках и разбрах, че това което трябва да направя е да създам мой собствен такъв, за да мога да разпространявам дълбочината на африканската култура. Така създадох MoBlack, лейбъл роден от това, че бях отхвърлен и да Ви кажа гордея се с крачката, която направих, защото изведнъж всеки се припозна в музиката. Не само установените вече артисти, но и публиката разбира се“.

Снимка: bTV

- Жанрът, в който творите е афрохаус, как той се промени през годините?

„Жанрът афрохаус се промени много през годините, когато аз започнах беше много повече свързан с душевната многопластност, но мога да кажа, че тази посока много не ми харесваше, за мен беше важно да се вкара повече електроника както е сега. Да, душевността е леко отнета, но пък благодарение на техно звученето има една по-голяма приемственост. Затова съм и много щастлив от този тип развитие на целия стил, не казвам, че е хубаво всичко да е изцяло продаваемо и за масовата публика, запазваме автентичността, но придаваме и леко съвременно звучене“.

- А как успявате да вплетете и съхраните политически и културни послания на Африка?

„Надявам се да имам възможност да развия до такава степен афро музиката, за да мога да покажа и съхраня красотата на културата по тези земи. Красотата е от истинско значение за мен, вярвам че цялата цветност може да развие нашата работа до такава степен, че а излезем извън музикалния жанр и да преминем иска ми се да го кажа отново но към автентичността и да се научим правилно да балансираме, за да можем да достигнем все повече души, но за мен има и граници, не да е прекалено модерно, защото тогава рискуваш да изгубиш корените и смисъла на това, което създаваш и автентичността си. Старая се да го запазя, това е моята рецепта за постоянство - както в миналото, както сега, така и за в бъдеще“.

Снимка: bTV

„Това например е музиката на африканският изпълнител Емаонуел Джал, плочата се казва Ти Чуанг , когато чух оригинала се влюбих във вокалите. Такава красота, при повечето африкански изпълнения не разбираш за какво се пее, но това не е важното своята същност тези песни винаги носят позитивни послания, няма странни, негативни препратки. Говори се за любов, мир и благополучие, това е музика, която кара хората да се раздвижат. И тук основна роля играе самият звук, защото дори когато не разбираме текста, силата на музиката, това да почувстваш нещо позитивно е в смисъла“.

- Пускал сте в емблематични клубове като „Уотъргейт“ в Берлин, и „Хай“ в Ибиса . А на 7 юни 2025 г. този ритъм ще оживее под откритото небе на Пловдив, защото пристигате като хедлайнер на фестивала LOST in HILLS – как приемате българската публика?

„Бил съм само веднъж в България и споменът ми е много зареждаш, всъщност се вълнувам отново да бъда тук, защото българската публика е доближаваща се до тази, която виждаме по всички световни точки, винаги усмихнати, щастливи момчета и момичета, които се вълнуват да ни чуят на живо. Сякаш музиката привлича този позитивизъм. Е, разбира се, на някои места като Берлин например, хората идват изцяло за музиката, на други заради това че вече съм достатъчно известен и искат да ме видят и усетят. Хубаво е това, харесва ми феновете да имат възможност да се запознават с нас. Да, има една приемственост. Това е случаят и в България. Затова и нямам търпение да се видя с всички приятели и фенове на фестивала.“