Съдбата на младите български опълченци е достойна за филм, но не е толкова популярна днес. Димитър Петков е на 17 години, когато рискува живота си при Шипка и се издига до министър-председател на България.
На третия ден от Боевете при Шипка, в последните български битки от опълчението, на 11.08.1877 г. ученикът Димитър Петков доказва, че за българската храброст няма възраст.
"В един много критичен момент другарите в предните окопи - на Димитър Петков - са останали без патрони. Той е бил доброволец, тръгва да донесе патрони, другарят му е убит. Но той успява - дори тежко ранен в едната ръка - да доведе магарето и да спаси позицията на своите другари. Това е голямото му геройство, все пак е 17-годишен", разказва изследователят Стоян Тачев.
Горе на върха в края на XIX век медицината не е на същото ниво като днешната. Нараняването, което Димитър Петков понася, може да се окаже смъртоносно - губи лявата си ръка.
"С оглед на доста примитивното състояние на военната медицина по онова време, той е имал наистина голям късмет. Бързо е ампутирана част от ръката. Това го спасява всъщност, защото в Руско-турската война 1877-1878 г. голяма част от жертвите са умирали от много по-прости наранявания", разказва още Тачев.
Димитър Петков е сред героите на Шипка, чийто живот е белязан от войната.
"Нищо, че е бил с ампутирана част от едната ръка, той се е обучавал за офицер, но се случва скандал с негов съквартирант, който е бил руски офицер и много е обичал да пие. Една вечер Димитър Петков не издържа и го бута по стълбите. Това слага край на военната му кариера. Той започва да се прехранва като вестникар“, обяснява Стоян Тачев.
В зората на XX век Димитър Петков се издига в политическия живот на България, става кмет на София, прави първите съвременни градоустройствени решения, влиза в правителството на Стамболов.
След покушението му Петков продължава да работи за родината, става и министър-председател.
Една от историческите заслуги на Димитър Петков е книга, която издава през 1892 г. Тя разкрива дейността на Окупационния фонд в България, тайни писма и документи на руски дипломати, които опитват да упражняват влияние върху вътрешната политика на България.
Дори се говори за създаване на "Руско-Дунавска област". Оригиналът от края на XIX век и съвременен превод на книгата от 90-те години на ХХ век се съхраняват в Националната библиотека "Кирил и Методий".
Бурният живот на Димитър Петков приключва с показно убийство в центъра на София, разстрелян от уволнен банков чиновник.
Така един от строителите на съвременна България, родител на земеделеца Никола Петков, губи живота си и се превръща в пример за храброст за бъдещите поколения.
