Тази седмица светът отбеляза международния ден за борба с насилието над жени. В България го отбелязахме - с протест и с поредното убийство на млада жена, пребита до смърт.
Детелина е жертва на домашно насилие. Тя успява да избяга от насилника си и решава да помага на жените, които тепърва осъзнават, че трябва да са смели.
„Моята история е като повечето истории. Живях си, но съм имала много неприятни случки с моето семейство, които са оставали белег в мен. Конкретната ситуация, която предизвика това аз да спра да общувам с родителите ми, е, че мъжът на майка ми ме удари и започна да ме заплашва, че ще ми избие зъбите. Основната част от насилието беше психологическо, но това беше наистина много, много крайна, грозна ситуация, която просто за мен мина границите на търпимото и на това, което аз мога да извиня", споделя Детелина.
И тогава тя решава да напусне родния си дом и да започне да помага на хора в нейната ситуация.
"Просто си представях как стоя пред всички тези хора, просто изтръпвах от страх. Не исках изобщо никой да разбира, че аз съм преживяла това, че аз имам такава история, изобщо да ме слуша какво говоря, но реших, че няма как да казвам на хората: Говорете, бъдете силни, борете се, а аз самата да мълча и нищо да не казвам. И просто го усетих, че трябва да се случи", заяви Детелина.
Много често като говорим за домашно насилие, забравяме, че освен жените, жертви са и децата.
"Училище, другите институции те не са подготвени за справянето с този проблем. Аз нямах към кого да се обърна. Не знаех накъде да отида, но в крайна сметка до голяма степен заради това, че вярвах, че мога да направя нещо от това, което съм преживяла, продължих напред", казва жертвата на домашно насилие.
А то започва много преди първия шамар:
"Особено ако са семейни отношения, много трудно, защото това е единствената ситуация, която човек познава. Той не може да го сравни с нещо друго, но винаги е важно да се гледа вътрешното усещане, защото тези ситуации те карат да променяш начина, по който гледаш на света. Много е важно човек наистина да се замисля. Аз в безопасност ли съм тук, мога ли да изразя своето мнение, мога ли да следвам мечтите си, мога ли да бъда изцяло себе си, мога ли да общувам с приятелите си."
Детелина вече е в безопасност и подрежда новия си живот - без насилие. Казва, че за да се справят жени, изпаднали в подобна ситуация, им е необходима финансова, юридическа и психологическа помощ. Но основното е да не търсим вината в жените, а в техните насилници.
„Защото винаги се търси сметка на жените, а не на мъжете. Винаги им се търси сметка те защо седят, защо са там, какво правят те, защо не са говорили, защо са говорили, защо са излезли така, защо не са излезли така. Никога не питаме мъжа, агресора независимо дали е мъж, или какъвто и да е пол, защо ти направи това, защо ти се чувстваш толкова комфортно, защо мислиш, че имаш правото да удариш някого, да заплашваш някого, да изнасилваш. Защо ти изобщо го правиш това", коментира Детелина.
Като човек избягал от насилието, тя има призив към тези, които не събират смелост да си тръгнат:
"И да мълча и да не мълча пак ще ме е страх, ако изляза и говоря, ако направя всичко възможно да постигна това, което смятам за важно и ценно, поне знам, че този страх си струва. Защото иначе са просто окови, които не ти позволяват да мръднеш."
