Илиян Бучков работи в НП „Рила“ като инспектор. Повече от 10 години той води групи с младежи в планината, за да ги накара да се влюбят в природните богатства на България.
Нетрадиционните му маршрути, които комбинират не само красиви гледки, но и любопитни истории, са станали привлекателни и за чужденците. За един от тях разказваме в поредицата „Изгубени във времето“ на предаването „Тази събота и неделя“.
Във всеки от нас живее по един приключенец, по един търсач, защото нашият свят предлага толкова много за преоткриване. Познаваме ли планините, в които живеем? За колко от старите български обичаи сме чували, интересуваме ли се достатъчно от историята ни.
„Казвам се Илиян Бучков. Работя в НП "Рила" на длъжност инспектор. Отговарям за района, който е над град Якоруда. Занимавам се от доста години с планински туризъм. Направил съм маршрути, които са, както ги наричам аз 3 в 1 – еко, с културен, познавателен и религиозен характер. Това е най-хубавата професия, смея да го кажа. Всички деца, които идват при мен, се впечатляват. Разказвам им какво е вълк, показвам им следи от мечки, зайци, сърни. Като приключим похода, всички започват да си мечтаят да работят моята професия“ – разказва Илиян.
Срещнахме Илиян в планината, неговия дом. Хижа "Трещеник", някога е построена от прадядо му като семейна вила. В хижата има етнографски кът и интересни предмети, използвани през 20-те и 30-те години на миналия век като стара, желязна кафемелачка, голяма, колкото кутия за обувки. Пази се и дневникът с туристи на хижата от някога, подпечатан с восък.
„Когато започнах да се занимавам с туризъм, осъзнах, че на съвременния турист не му е достатъчно вече само воденето в планината и обясняването на местности. Съвременният турист иска да види нещо различно, иска да види нещо от местната история. Там, където минаваме, няма местност без някаква история. Целта ми беше да запиша и да проуча всяка една от местностите в района“ - споделя Илиян Бучков.
Така започва да изследва богатствата на Южна Рила и да проучва праисторически масивни каменни градежи, наричани още мегалити.
„Когато откривам нещо ново, винаги присъстват и други хора - туристи, млади. Всички се вживяват в ролята на Индиана Джоунс - като откриватели. Започват да чоплят с ръце, да чистят мъховете, лишеите, а аз умея да ги върна няколко хилядолетия назад - в епохите, така, че да се вживеят в тях“ – коментира приключенецът.
Историите на Илиян са като от книга на Дан Браун, но писана, тук за България. Според него нашият език крие закодирани послания. Кодовото четене той прави чрез древния език "ватан". Така например бойният вик "Ура", разшифровано, според него означава напред с бога напред.
УР-РА – „С Бога напред“
УР – „напред“
РА – „Бог“
Според разтълкуваните символи и закодирани послания в думите Рила планина е Свещената планина на Бога баща – РА ЛА. Той казва, че „РА“ навсякъде в българските думи носи значението „БОГ“.
РА – Слънцето
ЛА - Луната
„Не случайно старото име на вр. Мусала е Радобил, запазено е от името на Радоил – това е най-близкото село до вх. Мусала. На турски означава „връх до Бога.“ – разказва Илиян.
МУСАЛА – от турски ез. „ВРЪХ ДО БОГА“
РА - БОГ
ДО - ДО
БИЛ – БИЛО, ВРЪХ
„Ел тепе или Вихрен, старото му име е Ел тепе. Разстоянието между тези три върха е по 48км, получава се равностранен триъгълник – символът на обетованата земя. Сютка върха на Богинята майка, винаги е отъждествяван с женски полов орган. И става СУ РА ЕЛ - Богиня майка, Бог баща и Божий син. Това е трибожието.
ВР. СЮТКА – СУТКА
Су – корен за “раждам”
вр. Голяма Сютка (СУ)
вр. Вихрен (ЕЛ)
вр. Мусала/Радобил (РА)
Според разказите на приключенеца, именно хората, населяващи Южна Рила са наследници на тракийския жречески род – беси. По време на една от експедициите си, той смята, че е открил централният храм на траките. До него има две кръгли зали. Мегалитните открития на Илиян се намират в най-високата част на вр. Лопатица, където той е открил и древен слънчев календар.
„Символите, които са около календара, все още не са разчетени, но според мен са от копската азбука.“ – коментира Илия.
Освен по планинските склонове, Илиян търси сведения и от старите хора. Затова често обикаля селата и събира информация от местните. Последното място, което го изненадва, е стара църква в село Долно Драглище. Според него тя е по-ценна, отколкото се смята.
„Писмеността, на която са написани псалмите и цитатите от евангелието, не е нито гръцка, нито латинска. Оказа се, малко по-късно, с приятели установихме, че това е копската азбука. Твърде отдавна вече се знае, че копската азбука е майката на гръцката и латинската. Направи ми впечатление, че библиите, които държат светците в ръцете си - всяка една от тях, съдържа символа на слънцето. Този символ го има и в местните черги, в чеизите. Това ме навежда на мисълта, че те държат така търсената и споменаваната в днешно време библия Бесика - библията на бесите.“ – разказва Илиян Бучков.
„Нашият народ, в нашия район - е покръстен от епископа на сегашната Бяла Паланка – казвал се е Никета и е провъзгласен за светец. Единствената църква, в която е имало икона, стенопис на покръстителя на бесите е в село Добърско, сега светците не можах да ги различа. Твърде вероятно е да го има и него. Тези икони са страшно ценни, трябва да се запазят, трябва да се реставрират и вече това местната власт ще реши как да го организира.“ – коментира Илия.
Илиян се надява, че измежду приключенските дни, наистина се е натъкнал на парченца история, които си струва да бъдат проучени.
„Аз се чувствам добре, когато видя, че съм си свършил добре работата, че всички са с блестящи очи, с широко вдигнати чела от това, което днес са научили, днес са видели. Чувстват се горди от това, че са българи. Имам надеждата, че така скоро ще има интерес от нашата научна аудитория, археологическа и историческа, да бъдат направени по-сериозни проучвания.“ – добавя още той.
