Един фотограф се опитва да улови връзката между баща и син, като разкаже за едно пътуване между двамата и тяхна среща пред обектива. Валерий Пощаров е роден в Добрич в семейство на художник и поетеса. Учи живопис в Националното училище по изкуства във Варна, а след това пластични изкуства в Париж.
„Баща и син“ е неговата поредица от портрети, която показва бащи и техните пораснали синове, хванати за ръце. За тази своя поредица той спечели първата награда в категория „Портрети“ в международен конкурс.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Един от авторските му проекти е фотокнигата „Последният човек на Родопите“.
„За поредицата „Баща и син“ се вдъхнових с един личен момент. Бях със синовете си и те ме бяха хванали за ръка – и аз си помислих, че скоро това може да се промени. После видях една снимка на баща ми и моят дядо, хванати за ръце, и реших, че може и да не се промени. Това ми даде тласък да направя поредицата“, обясни Пощаров.
Така темата надминава личните му семейни отношения и става много по-широка. Той снима в 9 страни над 300 двойки бащи и синове.
„Бащата е символ на връзката със света. Майката е безусловната любов, тя е нещо, което познаваме. Бащата трябва да е спечелен. Така видях една красива алегория за света. Трябва ли да спечелим мястото си в него, или то е даденост. Освен това всички имаме нужда от една ръка, за която да се хванем, да намерим път към света и ценностите, за които да се хванем“, обясни фотографът.
Той сподели, че при пътуванията си за снимките в чужбина не е имал предварително уговорени двойки. Затова и е било предизвикателство.
„Километри пътувах към тези, които се съгласяваха да ги снимам. Някои имаха традиция да се хващат за ръце, за други беше емоционално преоткриване, трети се отказваха“, казва авторът.
Той се надява с тази си творба да помогне на хората да направят крачка един към друг.