Думата, която ще чуете най-често в тази история е „Бог”. Не само защото ще ви разкажем за църквата в село Дъскот. А защото хората, които я връщат към живот, не са просто художници.
Наталия Димова и Евгени Чалъков твърдят, че не са открили Бог: „По-скоро той ни откри. И то с течение на годините. Мен ме откри преди много години, още бях мъничка. И така малко по малко ме поведе по своя път. Иначе Бог може да се открие навсякъде”.
За тях Бог е усещането за любов. И за това, че с каквото и да се захванеш, ще ти бъде помогнато. А на тях помага в един от трудните пътища – този на изкуството.
Той завършва живопис, тя – също. Запознават се преди повече от 20 години, когато кандидатстват във Факултета по изобразително изкуство във Великотърновския университет.
„От пръв поглед имахме симпатии един към друг, но поради много стечения на обстоятелствата тогава нещата не се случиха между нас. Но с течение на много години и сериозни изпитания и сривове, тъжни семейни истории зад гърба на двама ни, успяхме да се срещнем наново, по някакъв много чуден и Божий промисъл”, разказват творците.
Неговата страст е реставрацията на стари документи, снимки, предмети. Разбира от часовникарство и е един от малкото не само у нас, които се занимават с реставрация на стари грамофони. Двамата с Наталия правят и руски икони по технология от ХІХ век: „Това е и професия, и страст, и хоби. Заедно и с нашата професия на живописци (…)
Виждаш как с труда ти се връщат едни предмети към живот, които животът е изтекъл в тях. Но по Божия промисъл всичко се получава, когато човек има желание, има усещането към конкретния предмет”.
Попадат в Дъскот преди половин година. Поканени са да реставрират църквата в селото. Строена е през 1882 г. от майстор Енчо Колев и е осветена от Великотърновския митрополит Свети Климент. По време на комунизма, обаче, църквата започва да се разпада. В продължение на 40 години, камбаната й биела само когато някой почине.
През 2010 г. храмът е обявен за недвижим художествен паметник на културата, а три години по-късно е ремонтиран по европейски проект.
Защо е важен този храм? „Храмът е мястото, където човек може да намери духовността. А духовността е изключително важна за живота на човека и за отношенията между хората”.
И така, през март, Наталия и Евгени започват реставрацията – първо на фасадата на църквата, а после на паметника на възрожденеца Петър Драганов, вял Самарското знаме и на една уникална икона на Исус Христос.
Преди да започнат работа се молят.
За свой покровител приемат Свети Иван Рилски. И може би съвсем не случайно, църквата в Дъскот носи името на точно този светец. Решават да купят къща в селото и някой ден да заживеят близо до храма, който са възкресили.
Защото освен Бог, тук откриват късчета история за това какви сме били и какви трябва да се запазим.
