В поредицата "Роден край" се пренасяме в Подбалкана. Там, в Карлово, е роден Христо Мутафчиев – обичан артист и съвременен хъш! Красотата на Карлово е безкрайна. Сгушен под Балкана, в розовата долина, градчето събира калдъръмени улички, бистри поточета и топъл повей.

Снимка: btvnovinite.bg

Любимият на много българи Христо Мутафчиев сподели, че едно от местата, които всеки българин трябва да посети, е къщата на Васил Левски в Карлово. Той разказа за това колко добре познава всяко кътче на тази къща. Признава, че скривалището му е най-познато, а там е имал дори съновидения.

Връщайки се в спомените си, артистът сподели съкровени моменти от детството си. „Като дете играехме на фунийки в двора, виждате колко чемшири има в този двор. Има сгради, където може да се крием, да играем на фунийки. И аз се скривам в стаята, където е скривалището и в самото скривалище чакам да се появи някой от противниковия отбор, за да го уцеля с фунийка”, разказа той.

Снимка: btvnovinite.bg

Освен малко градче в подножието на планината, Карлово е дом на видни българи, близки до личностите на Ботев и Левски. Мутафчиев посочи братята Евлоги и Христо Георгиеви, които са построили и дарили земята под Софийския университет. Фабриката „Теодосий Марков” в Карлово също е тяхно дело, а там се е произвеждала карловска коприна. Заради окаяното й състояние, карловци организират благотворителен бал на 21 юни, за да съберат средства за възстановяването на фабриката.

Актьорът показа и къщата на Христо Проданов, качил връх Еверест, но за съжаление загубил живота си там.

Снимка: btvnovinite.bg

Мутафчиев определя карловци като горди хора, живеещи като балканджии, със самочувствие. Освен, че са като розите – когато листата им окапят, бодлите ги държат, карловци обичат и да си пийват домашна ракия.

Актьорът показа и родния си дом – апартаментът на баба му и дядо му, където са живели 10 души в продължение на 11 г. В разказите си за детството, Мутафчиев посочи всяко дърво, на което се е катерил, всеки камък до любимата река и водопад, от които е скачал.

„Носталгично ми е. Знам, че не мога да се върна в онова време, затова мога само да стоя и да гледам и като картичка да ми излиза в главата това, което съм правил тук. И ми носи страхотно удоволствие”, сподели той.