Голяма част от хората продължават да подценяват климатичните промени, а те вече са видими с просто око. През седмицата бе съобщено, че едно от най-красивите места по света - Големият бариерен риф край Австралия, изчезва.

Заради високите температури рифът е изгубил повече от половината си корали през последните 30 години.

Повишените температури, вследствие на глобалното затопляне, водят до разрушаването на местообитания и корали. Учените се опасяват, че щетите са необратими, а последствията – големи.

Автор на едно от проучванията за Големия бариерен риф е проф. Тери Хюз от университета „Джеймс Кук“ в Австралия. Заедно със своя колега Анди Дицел, Хюз установява, че загубата на корали е допринесла за изчезването на местообитания. Повлияно е и биоразнообразието в една от най-впечатляващите екосистеми на планетата.

"Имаме доста добра картина, която проследява Големия бариерен риф през последните 25 години. Промените са шокиращи. С някои изключения, системата днес е доста пострадала. Кораловата покривка е намаляла почти навсякъде. Съчетанието от видове е променено", казва проф. Хюз.

Според него по-малко корали означава и друго: "Устойчивостта на рифа, способността му да реагира е компрометирана".

Ученият подчертава, че глобалното затопляне е големият проблем и настоява за адекватни действия по отношение на намаляването на вредните газове в атмосферата.

"Имаме възможност да реагираме сега и да постигнем целите на Парижкото споразумение – между 1,5 и 2 градуса средно затопляне на температурата. Ако направим това, заедно с усилия да намалим вредните газове, можем да осигурим бъдеще за Големия бариерен риф", смята проф. Хюз.

На няколко хиляди километра на север учени също поднасят тревожни данни. Ако човечеството не предприеме действия, Северният полюс може да остане без лед през лятото само за няколко десетилетия.

Ледоразбивачът "Полярна звезда" се завърна преди дни след уникална едногодишна обиколка. 442 учени, екипаж, учители и журналисти от общо 37 страни участваха в експедицията. За година те са изследвали промените в атмосферата, ледовете и океана и ефекта от тях.

Лидер на експедицията е германецът Маркус Рекс.

„През последната година ние преминахме прага на възможното в Арктика. Счупихме няколко рекорда и предразположихме средата за бъдещи проучвания. Постигнахме нещо забележително. Можем наистина да кажем, че експедицията беше историческа. Върнахме се с много данни и проби, които ще променят завинаги климатичните проучвания", разказа Маркус Рекс.

Въпреки успехите на учените, не са отсъствали и предизвикателства.

"Северният полюс ни посрещна с непрекъснати пропуквания в леда, които застрашаваха апаратурата. Огромни ледени планини, които се появяват заради налягането. Чуват се бучене и скърцане", разказа още той.

Не само студът е карал учените да треперят. Освен на дългите и студени полярни нощи, Северният полюс е дом и на белите мечки.

Рекс дава и името на експедицията – „Мозайка“, заради добре свършената работа на експертите и събраните данни. Но той разказва, че не е била необходима апаратура, за да се види, че ледът наистина умира.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!