Образът на Бай Ганьо и до днес разделя – едни се смеят, други се срамуват, трети се разпознават. А в село Енина един човек разказва как този герой не е просто литература, а родова памет.
Румен Сомлев е родственик на прототипа Ганьо Сомов и създател на единствения музей на Бай Ганьо у нас.
Румен Сомов от Енина повече от четвърт век събира история за да построи дом на прототипа вдъхновил Алеко Константинов. Влизаме в музея на Бай Ганьо където миналото и настоящето се срещат в един вечен разговор за нашенското и питаме домакина ни за най-важното според Ганьо.
Наследникът на Ганьо Сомов е вложил години усилия в една мечта – да покаже че неговият праотец е бил нещо повече от търговец на розово масло с дисаги.
"Единайсет години строя къщата фактически, която сме направили. 15 години преди това събирам артефакти. Всичко ни е минало през ръцете тука. С много любов е направен музеят и се вижда че всичко е пипнато на ръка", казва Сомов.
Докато останалите народи се гордеят със своите чудаци, ние сякаш все още се срамуваме от огледалото, което Алеко ни постави преди повече от век.
"В Испания имат трен де ла Манча, в Чехия имат Швейк. Всеки се гордее с литературния си герой. В България по някаква причина това нещо беше подтиснато. Уж го учим в училище ама не... Уж имаме Бай Ганю уж не ни е срам от него, обаче може да го замъглим малко си. Или се легитимираме с него или не се", разказва Сомов.
Това се променя в трудни за България времена като Балканските войни.
В музея се съхраняват ценности които са достойни за всяка голяма галерия. Над 300 издания на „Бай Ганьо“ на десетки езици, до уникални свидетелства за българската държавност.
"Първите издания са на български, на сръбски, на турски, на немски. Имаме оригинални снимки на Алеко, на тази снимка Алеко е без брада което е рядкост най-вероятно е за нуждите на съдебния архив. Подписана от придворния фотограф", разказва наследникът на Ганьо Сомов.
Важна страница в историята на Ганьо Сомов е търговското изложение в Чикаго през 1893-та където Алеко Константинов го вижда за пръв път. Той да пуши цигара и задява жените. Там литературата среща истинската история. Вълко Шопов бъдещия кмет на Пловдив, с пламена реч убеждава Хенри Картър кмет на Чикаго тогава да имаме собствен български павилион на изложението въпреки че Турция и Русия са били против.
"Има в „Чикаго трибюн“ специална статия която пише: „България с дипломатическа победа над Турция и Русия След като Александър Батенберг обявява Съединението, 1893-та вече имаме първия пробив да имаме собствен български легитимен павилион на Съединена България и съответно при нас е първия легитимен печат на Съединена България", споделя още Румен.
Румен пътува, пресмята и има мнение за търговията, изкуството и политиката.
На края остава въпросът - успяхме ли да разберем Бай Ганьо И по-важното – успяхме ли да спечелим от него?
Години наред образът тежи върху рода Сомови. Да си родственик на Бай Ганьо в България не винаги е повод за гордост, в часовете по Литература Румен сядал нарочно на последния чин.
"Още от малък казваше майка ми баба ми дядо ми „Ти си родственик на Ганю Сомов“ което не беше много приятно. Бай Ганю си беше така тотален отрицателен герой", споделя Румен.
