Срещаме с българи, за които изборът и в живота, и в политиката е важен. Пред камерата ни застана 80-годишният Георги Икономов от София. Какво е да си пенсионер днес у нас и въпреки трудностите да продължаваш да пееш песни за душата?

„Лоша песен няма, щом е песен“, смята той.

„Цял живот съм живял в София, роден съм на „Раковска“ под Операта, разказва Георги Икономов.

Сега той живее заедно със съпругата си в къща близо до столицата, в село Негован. Георги има 30-годишен брак, деца и внуци. Всички те избират София за свой дом. По времето на комунистическия режим у нас Георги е управител на заведения. Като такъв заминава за Куба за една година да работи в български ресторант.

„Това съм работил цял живот – управител в общественото хранене, после в „Балкантурист“, посочва мъжът.

 

Пее от детството си – стари градски песни и шлагери. Наследява любовта към музиката от баща си. Сега пее в клуб за музика, на тържества, концерти, фестивали. Колегите и приятелите му го наричат ''Стария бохем''- така пише и на визитката му.

 

 

„Старите градски песни и старите шлагери имат много прочувствени текстове. Като ги пее човек, се разчувства. Това са наистина песни за душата“, споделя Георги Икономов.

„Музиката ми дава всичко. Дава ми тонус, дава ми настроение. Дава ми ищях, както казват хората за живот… Ние сме тук един клуб в това читалище ''Вяра, надежда и любов и майка им София'', имаме клуб за поезия и музика. Като се съберем, си прекарваме много хубаво. Едни рецитират, други пеят, честваме разни празници колективно, взаимно“, разказва още той.

„Израснах с музиката. За мен беше любимо занимание да отида на концерт, на опера. Ходих навремето - рядко идваха, но идваха певци от Европа, един италианец, добър певец Клаудио Вила, Луиз Мариано, французин. Идваха, идваха певци“, спомня си 80-годишният Икономов.

Според него българите слушат стари градски песни.

„Много се слушат и им харесва. Повече се харесва на възрастните, но и младите обичат тази музика, защото я свързват със своите родители – „мине някой младеж и каже тая песен баща ми и майка ми как я пееха навремето“. Събужда спомени тази музика“, смята музикантът.

„Намаля интересът особено между младите, защото сега вече живеем в други времена и друга музика се слуша. Като се правят фестивали, конкурси ''Гласът на България'' - явяват се много добри момчета и момичета пеят хубаво. Пеят хубави песни, няма нищо общо със старите шлагери“, коментира още той.

 

„България се променя, както всички други държави – сега дали със същото темпо, дали със същите крачки, дали сме стигнали техния стандарт… Знае се, че още не сме, далече сме от тях, но въпреки всичко, нещата се променят към по-добро“, заяви Георги Икономов.

За българите, които избират чужбина, той смята, че този избор е въпрос на вътрешно убеждение, на разбиране, но не бива това да се обвързва с разочарование.

„Как могат едни млади хора да успеят да си намерят пътя, а другите – разчитат да отидат там да работи, ама да работят някаква нискоквалифицирана работа, а е платен по-добре, отколкото ако тук я работи същата работа. Затова отива там, но сега много млади хора си стоят тук, работят си, устройват се, успяват да се интегрират в живота“, коментира Георги Икономов.

„Трудна е работата, аз не съм обикалял много. В Северна България е по-трудно. Нямат препитания, нямат възможности за голям избор. Идват отвсякъде, има пустеещи села. Едно време хубави китни села хората имаха поминък, работеха, сега не е така“, допълва още музикантът.

 



Казва, че няма никакви предубеждения към хората, които от провинцията идват в София.

„Който където му е по-добре, който където иска да се устрои. Едно време не беше така, едно време трябва да имаш софийско жителство – ето това е едно от лошите неща на онзи строй“, коментира 80-годишният мъж.

„След 27 октомври искам да видя промяна по отношение на пенсиите на пенсионерите. Най-болният въпрос. Само се обещава, само се говори, вдигат ги по това пусто швейцарско правило, какво ще ми вдигнат пенсиите като цените растат далеч повече. Ако успеят да завъртят икономиката, откъдето да излязат пари, ама сега седим и чакаме само да ни дадат пенсии, като няма производство, като няма печалба тия пари откъде ще дойдат, но това вече е въпрос на политиците, те да мислят, те да се занимават“, коментира Георги Икономов.



„Обещава се преди избори, след това всичко продължава постарому… Когото и да спрете по улицата, на пазара от обикновени хора ще ви кажат – трудно е, тежко е, защото не ни стигат парите, казано откровено“, допълва той.

Пенсионерът иска да живее в България такава, каквато е сега - свободна България, защото „демокрацията е хубаво нещо“.

„Има и лоши моменти – малко е по-скъп животът, цените са по-високи. За младите не е голям проблем, защото те си намират начин да работят, да имат добър бизнес, но за по-възрастните, които чакат на една пенсия, по тази улица трудно могат да си позволят да влязат в едно заведение, да хапнат, да пийнат, защото е скъпо“, отбелязва Икономов.

„Сега човек е свободен да заяви своята воля и да я отстоява. Едно време не можеше да кажеш какво искаш, как го искаш. Трябва да се гласува - човек трябва да изрази своята воля, да пусне бюлетината и после вече да чака нещо положително да се случи. “Сега всеки казва аз няма да гласувам, няма за кого – това не е правилна позиция според мен смята пенсионерът.

„Ние живеем в демокрация, но генерално едно очаквахме, че ще стане след промените, то стана, но не за всички е добро. Не всеки може да си позволи да се ползва от облагите, които сега се предлагат. Едно време нямаше, аз си спомням като младеж, до „Кореком“ съм ходил да си купя вратовръзка - това беше 50-60-те години, после вече се напълниха магазините. Сега мога да си позволя вратовръзка, костюм не мога“, казва още той.

Георги Икономов твърди, че не е разочарован.

 

„Просто съм възрастен и животът полека-лека ни изхвърля встрани, иначе ако съм млад, бих предпочел сега да живея, защото има възможност. И който е кадърен, който може – може да се оправя, а пък на когото не му се работи, който няма образование – за него перспективата е по-лоша“, обяснява си мъжът.

Казва, че на 27 октомври ще гласува за възможността хората да получат малко по-голяма възможност като доходи, като работа.

„Да не се отчайваме – никъде не е по мед и масло. И в чужбина не е лесно и там да отидат младите - и там е трудно. Просто да се захванем и да поработим сериозно и да помогнем всичките, за да дръпнем напред“, призовава 80-годишният мъж.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK