Снимките му имат пулс. Те са от ледниците на Монблан, пясъците на Сахара или скалите на пещерата в Борнео. Направени са Карстън Питър, който търси най-дивите места за екстремни си преживявания с камера.
Той е сред малцината в света, притежаващи едновременно уменията на фотограф, катерач, парапланерист, пещерняк и водолаз.
„Винаги съм искал да видя места като тези, на които вече бях. Още от малко момче бях много впечатлен и дори накарах родителите ми да ме заведат до вулкана Етна. Тогава не беше активен, малко скучен дори, но исках да го видя и да остана там по-дълго", споделя фотографът.
Карстън Питър е специалист по изригващи вулкани, труднодостъпни пещери, гмуркане и летене с камера в ръка. Работи по много проекти за National Geographic.
„Вулканите са много различни, също като хората. Към някой можеш да се приближиш повече, към други малкото е много. Обичам да бъда близо до природата, толкова близо, че да можеш да разбереш истинската й мощ. Ако си там долу, сред лавата и я усещаш как се движи - започваш да се чувстваш толкова нищожен. Само една искра и край с теб… Невероятно преживяване е. Ние хората постоянно си мислим, че можем да контролираме природата, но е точно обратното и затова ми харесва. В реалността природата е много над човешкото същество." - казва Питър.
Многобройните му приключения в токсични пещери, киселинни водопади, ледникови шахти и активни вулкани, той е носител на множество награди.
Сред отличията му са награда на World Press Photo за отразяването на торнадо в Америка и награда "EMMY" за видеографията от активен вулкан в южната част на Тихия океан.
„Бях на няколко стотин метра, съвсем близо. Торнадото се разгръща и понякога ти поглеждаш над себе си то е вече там, но фунията му е някъде пред теб. То може да променя формата си, може да се издига от едно място и да се спуска до друго. Забавното е, че когато наблюдаваш торнадо, например на видео, изглежда като спирала от прах. И ако наистина го виждаш по този начин, подценяваш силата му. Дори, ако се изправиш очи в очи с него, пак е кръжаща спирала от прах. Но, когато разбереш, че измежду този прах всъщност има части от къщи или пък цяло село, заграбено от торнадо – това е трудно за разбиране. Ужасно е", разказва фотографът.
Карстън Питър е бил и много пъти на ръба. Сблъсквал се е и с много загуби.
„Винаги трябва да търсиш правилния баланс, защото една стъпка повече и това е… трябва да си внимателен.
Когато мои приятели преследваха торнадо ми казаха, че ситуацията към момента е добра и трябва да се присъединя към тях. Не успях, защото по това време пишех книгата си за вулканите. Те умряха. Целият екип. Беше ужасно. Бяха много опитни и внимателни, но…" - споделя фотографът
„Не съм преследвал бури след това. Години ми бяха нужни, преди да изляза някъде с приятели. Това беше фантастичен екип и просто никога нищо не беше същото след това и няма и да бъде", добавя още той.
Отдадеността му към тази страст е ограбила и възможността му за истинско семейство. Той е разделен със съпругата си и далеч от 4-годишния си син. Въпреки това, казва, че изследването на непознатите кътчета осмислят живота му и са най-голямата му страст.
„Това, което за мен е важно е да почитаме природата и да рекламираме нейната красота. Чувствам се като посланик на това и се надявам наистина да съм." - казва фотографът.
Карстън Питър беше в България като част от първата международна фотографска конференция - Inspiration Photo Conference. В нея лектор бе и мултимедийният репортер на bTV Ладислав Цветков.
