„Трудно е да се каже дали един бюджет е добър, или лош. Този бих казал, че този е безинтересен, защото на практика няма нищо ново в него“, каза в предаването „Тази събота“ икономическият анализатор в "Института за пазарна икономика" Адриан Николов.
„Очевидно е, че се гони една цел влизането в еврозоната и спазването на 3% дефицит. Всичко останало е на заден план. Липсват реформи. Влизането в еврозоната през 2025 г. изглежда много невъзможно, най-вече заради инфлационния критерии. Ние сме доста на това, което се изисква за инфлация“, добави Николов.
Той смята, че очаква по-ниски приходи от тези, които е заложил финансовият министър.
„При всички случващи се несгоди в световната икономика, при тенденции, които в не са добри, този бюджет не е оптимистичен, а опортюнистичен. Ръст от 3%, който някоя източна икономика може да си сложи“, каза предприемачът и основател на ''Еър БГ'' Стефан Димитров.
Според него е притеснителни, че всички дупки в бюджета се запълват от държавен дълг. „Това е задължение с хиляди левове на работещото население. Това нещо е безотговорно. Ние парите трябва сами да си ги изкарваме или да си намалим харчовете“, обясни Димитров.
„Бюджетът е интересен от гледна точка на политическия сблъсък. Струва ми се, че с този тип сблъсъци ще трябва да свикнем, защото партньорите в управлението се възприемат повече като опоненти, отколкото като партньори и използват всеки един момент, за да си нанасят удари. Това няма да приключи, защото не виждам промяна в парламентарната конфигурация. На никой не му се ходи на избори“, заяви политологът Димитър Ганев.
Според него размяната на удари цели надцакване. „Името на Мария Габриел не е сигурно като следващ министър-председател. Толкова е динамичен процесът, че никой не е готов в момента да седне и да говори за определени параметри как ще се осъществи тази ротация“, обясни Ганев.
