Къде са българските моряци от кораба "Царевна"? Ще успеят ли и кога да се приберат у дома? Защо капитанът на кораба и част от екипажа са все още на борда?

Ексклузивно пред Мария Цънцарова и "Тази неделя" говори капитанът на кораба, блокиран край Мариупол.

Здравейте, капитане, как сте?

Добре сме, спокойно е около нас, бойните действия са далече кораба.  

Разкажете ни как изглежда войната от борда на кораба?

Това е нещо много стресиращо за мирните хора и не много леко психически – да живееш в тая атмосфера на военни действия.

Казвате, че сега е спокойно около Вас, само че как вие виждахте войната от борда?

Ами аз съм като един страничен наблюдател и просто се молех всичко да се размине с екипажа и кораба възможно най-мирно, да не пострада никой човек и да може да се развие ситуацията успешно за нас.

Имаше ли моменти на пряка опасност за Вас и за екипажа Ви?

Такива моменти съществуват, не знаеш какво може да се случи, от къде кое гърми, от къде идват снаряди, от къде се чуват звуци, тежко е.  Като цяло премина по-тежката част и сега изглежда по-спокойно.

Може би на брега да не са толкова доволни. Искат може би да си чуват близките по няколко пъти на ден, но това е много опасно при нашите условия, предвид военните действия и стоенето на мостика. Основното място на екипажа беше ниско долу в машината, където е под нивото на кея, където е по-спокойно.

Това е било вашето убежище, вашето скривалище?

Да, един вид – да не сме на високо, под нивото на водата да сме, за да се избегнат някакви попадения, които могат да доведат до нещастни случаи. За щастие няма нито един.

Тук достигна информация, че сте пленени от отряда АЗОВ. Имаше ли въобще подобна опасност за вас?

Никой не се е качвал на борда да ни заплашва, от която и да е страна, да застрашава живота ни с пистолет на челото, както се казва. Просто не знам как е достигнала въпросната информация. Корабът е заложник на този град – Мариупол, и пристанището. Има много останали хора, които бяха в района, като заложници на корабите, но не е имало случаи някои персонално да ни заплашва, както и на другите кораби не знам да е имало.

А имаше ли военни действия на брега, тоест вие с очите си виждахте ли хора на военните действия

Военни действия се водеха в различна дълбочина и при нас примерно например се водят в района на пристанището и около прилежащия район. Просто са в различен интензитет и различно време, за тяхното завършване няма нищо като информация – какво ще се прави и какво възнамеряват да правят, към момента са стъписани.  

Премиерът на България Кирил Петков описваше разстоянието, което трябва да изминете вие и вашият екипаж от 260 метра като "алея на смъртта". Какво има предвид, може ли да ни обясните?

Безопасната евакуация предполага придвижване на екипажа по принцип от трапа на кораба до качването на хората на някакво превозно средство, което ще осигури безопасността. В случая няма никакъв въпрос за никакви превозни средства в района на пристанището, защото не се допускат. И за тази цел екипажът трябва да върви до някъде, на своя отговорност и по свое желание, извън района на порта, за да бъде извозен.

Тоест тези 260 метра са района на пристанището?

Да, но това е зона, която не се знае кой от къде може да открие огън и да рани някой.

А как Вашите колеги взеха решението за евакуация, как се случи тяхното извеждане от кораба?

Един от нашите колеги реши на своя отговорност да напусне кораба самостоятелно.  Явно му е дошло в повече емоцията. Направихме връзка с офиса и ги предупредих за това и те ми казаха да изчакам евентуално връзката с външно министерство, но той категорично отказа и напусна кораба. Той отиде в зоната и се върна с информация, че военните са му предали, че имаме един час прозорец да се евакуират хората от борда. След като момчетата видяха, че той отиде и без да бъде стрелян се върна, съобщи им, че има много малко време и екипажът взе много бързо решение. Искаха по желание да напуснат кораба и си организираха подготовката и много бързо се изнесоха с бяло знаме и по инструкциите на външно министерство за поемане на пътя за безопасното място.

Военните от Донецката Народна Република са дали информация на вашия колега за това, че могат следващия час да се евакуира екипажа ви. А бялото знаме? Вие имате такова на борда или какво послужи на вашия екипаж за бяло знаме?

Ами ние си направихме една пръчка и парче от чаршаф, калъфка мисля, че беше. С него като флагче той тръгна напред.

И съответно беше напълно безопасно. Всички напуснаха зоната на военните действия. От там нататък предполагам вече знаете как са се развили събитията и извозването им  по съответните коридори и местата за престой, проверки и така нататък.

А кой гарантираше тази безопасност? Имаше ли информация и гаранция от българските власти, че е безопасно?

Морякът не можа да изчака връзката с външно министерство, за да получим това уверение, но просто моряците го последваха много бързо. Предполагам, че правителството преценява съответните действия за процедурата по по-нататъшната евакуация.

Правителството до този момент осигурявало ли е възможности за евакуация?

Много е възможно, обаче практически е имало обстрел в района и никой не се е съгласявал да поеме риска, тъй като в момента, когато от брега е задействана някаква процедура, корабът е била под обстрел.

Тоест имало е възможност, но е било твърде опасно по преценка на моряците, правилно ли разбирам?

Още от 13-ти март се прави тази схема за евентуално извеждане. Тече със знанието на екипажа и съответно им е дадена инструкция по принцип как да бъдат подготвени, който има желание да бъде евакуиран. 

В тези моменти, когато евентуално имаше готовност от външно министерство, тогава обстановката беше крайно тежка. Тогава никой не се съгласи от екипажа да очаква евакуация и вече тука последните дни, когато беше по-спокойно и като видяха, че морякът, който слезе от кораба по собствено желание се върна, веднага се съгласиха.

Вашият моряк е слязъл от борда и се е върнал отново с информация, че има един час да се евакуират?

Да, точно така. Той отиде в зоната и се върна с информация, че са му предали военните, че има 1 час прозорец да се евакуират хората от борда. И по най-бързия начин те бяха почти готови, събраха си нещата и тръгнаха от борда.

А има ли роля българското военно разузнаване в тази евакуация?

Не мога да Ви кажа точно кой има участие. Знам, че от първия ден на 13-ти март, е премиера и представители на  ситуационния център, по два-три пъти на ден се чуваме с тях. Питат как са военните действия, има ли затишие, екипажът как е, има ли желание от нас за евакуация. Последната седмица взе да утихва ситуацията и хората придобиха много самочувствие, иначе бяха много подтиснати на борда.

Съпругите на Вашите моряци твърдят, че не е имало представители на военното разузнаване от българска страна и моряците не са знаели кой ще ги поеме.

Тук нямат телефони, няма средство за комуникация. Имаме корабния телефон, който в момента отговоря на България и това е.

Въпросът ми е, вие чувствахте ли се изоставени от българската държава?

След като нямаме средства за информация, нито интернет, нито телевизия има, то тук е трудно е да се планират нещата – не е като да чакаш на автогарата да се качи, да тръгнеш нанякъде.

Толкова е критично, хората са с различни настроения и емоции. Не можеш да ги накараш едновременно да тръгнат на някъде, е много сложно. Не са изоставени, защото има обаждания и от премиера многократно, и от хората от център също.

Кога последно говорихте с премиера?

Последно мисля, че днес.

Какво си казахте?

Ами пита какво и как се чувстваме, добре ли сме, настроението как е. Отговорих му подобаващо, че всичко е нормално, доколкото може в тази обстановка. На борда е по-безопасно, отколкото на брега.

Вие имате ли възможност да слизате на брега?

Ние на борда имаме вода и храна. Чака се разрешението на съответните военни евентуално да може да се ходи по брега, да вършим някакви корабни дейности. 

Поддържате ли контакт с колегите си , които вече са извън борда, с Вашия екипаж?

Имаше един първи контакт, когато бяха извън борда, с някой от военните. Предоставиха ни някаква радиостанция и се чухме. Казаха, че всички са ок, че са минали единия пункт за проверка и ми казаха, че ще пренощуват някъде и на другия ден да пътуват за Донбас.

Вашите моряци дадоха ли Ви информация дали са в контакт с българските власти и получават ли помощи и напътствия как да действат?

Аз информация получавам от офиса – как е движението, и от външно министерство, от ситуационния център. Те ме информират докъде са стигнали и че днес вече са някъде в движение за напускане на Донецк. Но повече подробности не знам.

През какви емоционални минавахте и Вие и вашия екипаж през тези дни?

Потиснатост, тревожност. Във всички ги има в различна степен. И аз като капитан се мъча да успокоявам хората, да ги заземя малко към нещата, за които сме на кораба.

Кои бяха най-трудните моменти, в които се налагаше да подкрепяте своя екипаж?

Много ги затрудняваше това, че фактически нямат интернет, няма и телевизия, няма достъп до такава ежедневна комуникация, с която сме свикнали. И това много ги потискаше. От компанията организираха срещи с близките ни с цел да може да се опази комуникацията. Един-два пъти в седмицата се организираха. Може би на брега да не са доволни от това, защото са искали да си чуват близките по няколко пъти на ден, но това е много опасно при нашите условия, предвид военните действия и стоенето на мостика. Основното място на екипажа беше ниско долу в машината, където е под нивото на кея и където е по-спокойно.

Как се справихте със страха?

Какво да Ви кажа, не смея да го изявявам и не трябва да го изявявам пред екипажа, защото всички са вперили поглед в мен как се държа. Подкрепял съм ги винаги да са по-борбени, да не униват, че все пак ще дойде времето, когато по някакъв начин ще се реши проблемът.

А как през това време се снабдявате с храна и вода?

Ами ние си имаме. Предварително се снабдяваме с храна и вода, като по време на военните действия не се снабдяваме. Също така сега сме с намален екипаж.

Капитане, защо останахте на борда?

Защото съм капитан. Слава Богу съм жив, не унищожен, не мъртъв. Чакаме да се разчисти единия коридор, за да може да излезе кораба от някъде.

Животът Ви не е ли по-скъп от кораба?

Всеки се страхува, но все пак имаме някаква отговорност като цяло - към кораба и към работодатели. Тежка си е капитанската шапка и това е положението. Смятам да издържим достойно, затова сме останали. Хората са с устойчиво поведение, с надеждата всичко да завърши добре и корабът да бъде изведен и по живо, по здраво да се приберем в България.

Как минават дните Ви, откакто останахте в намален състав? За вес и петима ваши моряци?

На кораба се намираме петима човека, трима български граждани и двама украински. Здрави сме и разполагаме с храна и вода достатъчно. Като дойде време да се успокоят нещата, да си проверим системите как работят, да ремонтираме, ако се налага нещо. Разполагам с екипаж за евентуално маневриране.

А това, че има сред вашия екипаж украинци не повишава ли степента на опасност за вас и въобще за кораба?

Не, по никакъв начин. Това в случая не е от значение. Преди тези военни действия ние сме посещавали и други руски пристанища с украински екипажи и никога не е имало някакви враждебни отношения.

Кога последно чухте семейството си? Какво им казвате?

Може би преди ден. На съпругата ми казвам, че съм добре. Живяла е в обстановка на моряшко семейство семейство, много добре знае в какво се изразява моряшкият живот и в края на краищата заедно сме повече от 30 години. Нещата са доста улегнали в това отношение. Няма истерия.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!