Джонатан Рис Майърс е един от най-нашумелите млади, но вече утвърдените актьори в Холивуд. Той започва да се снима в киното още като дете. Виждали сме го в ролите на Елвис и на Дейвид Бауи. Изключителна популярност му носят хитовите сериали „Викинги” и „Династията на Тюдорите”.
Първата му страст обаче не е нито киното, нито театърът. „Първата ми страст беше музиката. Аз съм от семейство на музикант и като дете исках да стана музикант. Киното се появи в тийнейджърските ми години случайно. Не съм искал да бъда актьор, не съм имал такава страст, желание, но бях много изобретателен. Знаех, че няма да работя от 9 до 5. Нямах никакво желание за това, така че знаех, че ще бъда творец, ще работя нещо креативно и гъвкаво”, каза Джонатан Рис Майърс в ексклузивно интервю за bTV.
„Играя каквото искам сега, на момента. Никога не съм имал фикция върху някой герой. Няма никой конкретен, когото бих искал да пресъздам”, подчерта той.
Забавно е да играеш злодей, категоричен е актьорът. „Героите са толкова скучни, етични, трябва да бъдат силни, добри, безстрашни. А всъщност са хора, а хората са толкова противоречиви. Злодеите са забавни, антигероите са забавни и хората, които ги играят – също”, подчерта той. „Никога не съм срещал хора от семейството на Елвис”, споделя още актьорът, превъплътил се в ролята му.
„Аз съм ирландец. Харесвам България, двете места са сходни. Напомня ми за Ирландия”, каза Джонатан Рис Майърс. „Тук животът е на по-бавни темпове, но става все по-динамичен. Харесва ми, че има сняг по планините и това се вижда от града. Има нещо доста успокояващо и красиво в това”, заяви той.
Според него София има много голям потенциал. Актьорът призна, че харесва много и храната у нас. „Конкретно за мен кухнята е сходна с ирландската. Вие, българите, наистина знаете как да готвите свинско”, призна актьорът.
Той е в България със съпругата си Мара Лейн.
Вижте цялото интервю на Диана Любенова с Джонатан Рис Майърс:
- Ще те върна малко назад във времето. Каква ти беше първата страст? Театърът или киното?
- О, нито едно от двете. Първата ми страст беше музиката. Аз съм от семейство на музикант и като дете исках да стана музикант. Киното се появи в тийнейджърските ми години, случайно. Не съм искал да бъда актьор, не съм имал такава страст, желание, но бях много изобретателен. Знаех, че няма да работя от 9 до 5, нямах никакво желание за това, нямаше смисъл. Така че знаех, че ще бъда творец, ще работя нещо креативно и гъвкаво.
- Кой откри таланта ти?
- Дама, която работеше кастинг-режисьор за Уорнър Брос, правеше кастинг за филм в моята страна. Аз не съм американец, аз съм ирландец, така че е много рядко да се случи нещо подобно. Отидох на прослушването и получих малка роля и после получих още една. Както всички актьори. Първият път ви позволяват да се появиш за малко и това в никакъв случай не е първият път, в който играеш, работиш. И като дете, като тийнейджър, получавах работа, и като всеки друг млад актьор ходех на прослушвания.
- Как получи първата си роля във филм, бил си на 16 тогава?
- Явих се на кастинг.
- Как мина кастингът?
- Ако трябва да съм откровен, беше окей. Първият филм, в който снимах, беше „Майкъл Колинс”, филм на Нийл Джорданс. И бях много развълнуван, защото бях на 17 години, а трябваше да работя с Лиъм Нийсън, Джулия Робъртс и покойния Алън Рикман и затова си казах „колко е удивително“. Това беше голям холивудски филм. Следващият филм, който направих, беше ниско бюджетен, така че осъзнах, че не всичко е бляскаво. Но това беше първият ми опит. Не знам как успях, просто бях свободен и бях ефтин.
- Помниш ли първият си снимачен ден?
- Да. Бях с Алън Рикман. Не, чакай. Първият ми ден за снимане беше със също покойния Алберт Фини. Познаваш Фини – игра шефа на Джулия Робъртс в Ерин Брокович. Той беше първият актьор, с когото някога съм работил, беше изключително известен, световно известен. Следващият беше Алън Рикман.
- Какво се случи в този първи ден?
- О, нищо. Беше изключително приятно. Седях и наблюдавах Албърт Фини как работи. И Алън Рикман беше много мил и внимателен. Всички се държаха много добре с нас, младите. Нямах никакви очаквания.
- Помниш ли колко пари изкара от филма и какво си купи с тях?
- Да, изкарах 2000 долара за „Майкъл Колинс”. Не помня за какво ги похарчих, за нещо безсмислено е било.
- Познаваш Колин Фарел от малък.
- Да, от тийнейджър.
- Как се запознахте?
- По същият начин – на прослушване за филм.
- Още ли сте близки, приятели ли сте?
- Да, защото сме ирландци и работим в Америка и винаги ще имаме близост, защото си симпатизираме един на друг. Познавам от много години и той е наистина добър човек. Добър баща, добър актьор и много добър човек.
- Как се почувства, когато получи първата си голяма роля?
- Нека ти кажа нещо за големите роли. Получаваш тази роля. Ако филмът е изключително успешен, тогава си направил голяма роля. Не е това, което хората виждат. Всяка роля е борба, докато не получиш нещо, което е близо до успеха. Не знам точно как ме накара да се почувствам, но най-вероятно не много добре.
- Работил с най-добрите режисьори като Ууди Алън, Том Круз, Оливър Стоун, научи ли нещо от работата си с тях?
- Да, научаваш по нещо от всеки, без значение дали е добро или лошо. С Ууди Алън процесът беше много лесен. С Том е различно, защото той не е просто актьор, той е движеща се индустрия. Той е не само актьор, но запазена марка. А с Оливър едва съм работил. За малко се появих в „Александър”. Дори не го познавам.
- Коя от ролите ти се стори най-трудна?
- Може би един филм, казваше се „Велвет Голдмайн” на Том Хейнс, защото бях на 19. Участваше и Юън Макгрегър, Крисчън Бейл, Тони Колет – всички тези невероятни актьори с голям опит, а аз бях 19-годишно хлапе и не знаех какво правя. Това беше трудно.
- Забавно ли е да играеш злодеи?
- О да, доста по-забавно. „Героите”са толкова скучни, етични. Трябва да бъдат силни, добри, безстрашни … А всъщност са хора, а хората са толкова противоречиви. Злодеите са забавни. Антигероите са забавни и хората, които ги играят също.
- Мечтал ли си за определена роля или герой?
- Не. Забавно е, когато ме задават този въпрос, защото да бъда актьор никога не е било мое призвание. Не бях от тези деца, които искаха да играят нещо определено, не бях такъв: „О, искам да играя Хамлет, искам да играя Ричард III”. Не, не искам. Играя каквото искам, сега на момента, но никога не съм имал фиксация върху някои герой. Няма никой конкретен, който бих искал да пресъздам, не.
- Как се подготви за ролята на Елвис? Имало е над 200 актьори, които са се борили за ролята.
- Да, 200, но измежду тях имаше разни странни хора, които искаха да бъдат Елвис. Разбрах по средата на снимките, че е имало една китайка, която е била войник в китайската армия и беше изпратила видео за кастинга на Елвис. Аз така и не видях видеото, но явно е било ужасяващо. Тя го изпраща на режисьора и той вижда записа, в който жена, китайка, се прави на Елвис Пресли. Преставяте ли си жена, китайка, войник, която се преви на Елвис Пресли – няма да ти го изиграя, но можеш да си представиш как е изглеждало това. Всички са се смяли на този запис и тя разбира се не е получила ролята. Но след няколко седмици получиха официално писмо от същата жена, което гласеше, че си чака сценария, няма идея кога и е полета, кога ще ѝ правят пробите за грим и коса. Предполагала е, че всички ще бъдат толкова впечатлени от нея, че веднага ще я вземат. Може би тя е един много щастлив човек.
- Запозна ли се с някого от семейството на Елвис, приятелите му?
- Не. Никога не съм срещал хора от неговото семейство.
- Значи сам създаде този образ?
- Всъщност не е толкова трудно. Да, трудно е, но и не е. Първо, защото това е Елвис Пресли, а всеки един човек на планетата може да имитира Елвис Пресли. Това го прави трудно, защото е емблема и карикатура. Но аз разбрах, не кой е, а какво е – бедно момче от беден район, майка му обича да пие, баща му няма работа. Иска да бъде музикант и да прави пари и да се махне. Това разбрах. И докато стоях в тази зона, беше лесно. А ако трябваше да изиграя най-голямата музикална икона на 50-те, сигурно щях да се проваля с гръм и трясък и затова избрах да играя просто едни музикант. И това е така – той е просто музикант.
- Разкажи ми за любовните сцени, в които си участвал?
- Когато си дете, си казваш: „Господи, сега трябва да целуна тази абсолютно непозната и дори не трябваше да си правя труда да я преследвам 2 седмици, за да се случи”. Странно е. И трябва да се сприятелите много бързо. Дали ми харесва да ги играя? Не, никога не съм ги харесвал, наистина. Защото си интимен с някого, целуваш го пред цяла група от хора. Никога не е удобно и никога не е секси. Може да изглежда секси, но не е. Студено е. Ти си на работа, всички вече са уморени, тихо е и те карат да правиш разни неща. Не е секси преживяване. Ти си професионалист, опитваш се да си свършиш работата, заобиколен си от професионалисти и в следващият момент ти имаш връзка, прибираш се при семейството си, при децата си, при половинката си каквато и да е тя в днешно време. Невинаги е сконфузно, но намирам секс сцените скучни. Забавно е да правиш секс, но е скучно да гледаш как се прави.
- Джонатан, спомняш ли си някой забавен момент по време на снимки?
- Правил съм всичко ужасно, което един актьор би направил. Налагало се е да съм гол пред цял екип, да влизам в океана, да ме хвърлят в кал, да съм полят с кръв, висях надолу с главата покрит с плъхове една вечер за филм. Това е абсолютно невъзможно за някои хора, но аз свикнах след време, докато висях и плъховете обикаляха около лицето ми. Снимал съм със змии, лъвове, коне… Ще ти разкажа нещо забавно, въпреки че не знам дали ми е позволено, но ще го направя. Участвах в сериала „Викинги”, а Рагнар Лодброк го играеше Травис Фимъл в предните 4 сезона, но той не беше в последният сезон, когато аз участвах. Но той е голям шегаджия. Никога не съм го срещал, но правеше шеги на всички актьори, включително и на красивия и много талантлив Александър Лудвиг, който играеше Бьорн Айърнсайд. В последния снимачен ден на Травис имаше гигантска битка с 250 викинги, кръв и кал. Това е в края на деня на последната седмица. Напускайки битката, на единия хълм има еко тоалетна. Травис казва, че трябва да използва тоалетната. Напомням, че тази тоалетна е била използвана в последните три дни. И докато Травис е вътре, Александър, разбира че го няма, сеща се къде може да е и се засилва с всичка сила към тоалетната. Скача, рита я и тоалетната започва да се търкаля надолу по хълма. Всичко беше навсякъде. Това е последният ти снимачен ден, това е което заслужаваш за финал. Травис беше целият знаеш в какво.
- Знам, че не мога да те питам за сегашната продукция, която снимаш в момента в София…
- Ако кажа нещо, ще дойдат отзад и просто ще изчезна.
- Как се чувстваш в България и как се работи с „Ню БоянаФилм Стюдиос“?
- Всички в „Ню Бояна” са страхотни. Харесвам работата им и много си харесвам екипа. Българският екип е фантастичен, въобще цялата продукция. Харесвам България, но в крайна сметка съм ирландец, а двете места са сходни, напомня ми за там. Тук животът е на по-бавни темпове, но става все по-динамичен. Харесва ми това, че има сняг по планините и се вижда от града. Има нещо доста успокояващо и красиво в това. София има много голям потенциал. Също така харесвам храната, конкретно за мен кухнята е сходна с ирландската. А вие българите наистина знаете как да готвите свинско.
- Това е страхотно. Знам, че си тук със страхотното си и красиво семейство, жена ти е тук зад камерите. Здравей, Мара Лейн. Удоволствие е да те приветствам. Виждам че си научила малко български.
- Да, така. Току-що се върнахме от Велинград, имах няколко свободни дни. Не знаех, че България има такива горещи извори с минерална вода.
- Какво откри за България, нещо, което не знаеше?
- Храната е толкова свежа, много е лесно да се храниш здравословно тук. Подобно на Калифорния, където доста хора живеят здравословно. Всички са много приятелски настроени, харесва ми. Удоволствие е да бъда тук със съпруга си и детето ни. Вълшебно е !
- Ти също си актриса, но сега си тук да подкрепяш съпруга си. Това е страхотно.
- Всъщност ние двамата участваме във същия филм.
- О, грешката е моя. Мислех, че тя е тук за подкрепа.
- Да, аз съм тук за подкрепа, но това е толкова готино – да снимаме заедно.
- Как работите заедно?
- Много трудно (шегува се). Лесно е. По-лесно е отколкото си мислиш.
- Репетирате ли вкъщи?
- Не.
- Как се запознахте?
- Срещнахме се преди 20 години
Джонатан:
- Бях тийнеджър и се виждахме на няколко пъти на различни места, и просто си срещнахме. Тя беше на 18, аз може би на 22. Бяхме приятели толкова много години, накрая се оженихме преди няколко години. Но преди това бяхме приятели. Лесното беше, че не трябваше тепърва да се опознаваме и да се учим как да живеем заедно. Хората се женят и чак след няколко години се „откриват”. При нас беше обратното. Ние вече се бяхме опознали и след това станахме семейство.
- Какво харесвате един в друг?
Мара Лейн:
- Не знам той на кого го каза, но каза, че аз съм му жена, любовница, майка, сестра. Аз пък го обърнах и казах, той е моят съпруг, любовник, брат. Познаваме се много добре и нещата са взаимно обърщаеми.
Джонатан:
- Понякога тя ми е жена, понякога ми е приятел, понякога малката ми сестра, понякога дъщеря ми. Ролите ни се сменят непрекъснато, а това е нещо, което хората не осъзнават. Те преминават през различни фази. И независимо, че Мара излежда както когато се срещнахме , тя не е същата. И аз не съм същият. Понякога промените са съвместими, а друг път са пречка. Хората, които се обичат, преживяват всичко това. Ни е сме щастливи. Аз съм щастлив от доста време насам.
- Вие сте щастливи родители. Знам, че детето ви е още малко, но имате ли някакви очаквания за това дали искате той да бъде нещо конкретно?
Джонатан:
- Военно училище! Никакво актьорско майсторство, никакви представления. Военно училище, след това в банка! Не, не знам. Той е артист. Иска да бъде актьор, повярвай ми. Аз родител ли съм или бодигард? Всичко, което прави, ме кара да изпадам в транс, защото съм му баща. Няма да го натискам да бъде актьор, но няма и да го спра, ако иска да се занимава с това. Но и ще му кажа, че не е лесно. Ще го съветвам да бъде всичко, но не и инфлуенсър в социалните мрежи. Няма да бъда от тези хора, които ще му кажат: „Мисля, че трябва да бъдеш в някой филм”, не. Ако реши да се занимава с това и е на 12, няма да го изпратя да прави пари за мен, той е моето дете. Парите са нужни, но не ги харесвам чак толкова много.
- Къде отивате сега?
В Лос Анджелис. Отдавна не сме си били вкъщи, а имаме домашни любимци и градини, с които да се занимаваме. После имаме още работа. Тя обмисля нов филм, а аз имам да вземам други решения. Всъщност ваканцията ни представлява задълженията, а след това отиваме на работа като родители.
